Онова, което не ме убива

— Да, все пак леденостуденият вятър на политиката на високите етажи на властта нахлува вътре, когато бащата идва да ги посети. Микаел, ти не знаеш абсолютно нищо за мен.

— Така е.

— А аз знам доста добре какво е за едно дете да присъства на тежко насилие.

— Значи знаеш?

— Да, и знам още по-добре какво е усещането, когато обществото не си мръдва и пръста, за да накаже виновниците. Боли, братче, адски боли, и ни най-малко не ме учудва, че повечето деца, които са минали през това, пропадат. Като пораснат, самите те се превръщат в разрушителни копелета.

— Да, за жалост.

— Само че някои, Микаел, стават силни като мечки, изправят се и отвръщат на удара. Осата е била такъв човек, нали?

Микаел кимна замислено и натисна газта още малко.

— Натикали са я в лудницата и са се мъчели да я прекършат отново и отново, ала тя неизменно се е изправяла. И знаеш ли какво си мисля? — продължи Ед.

— Не.

— Че с всяко изправяне е ставала по-силна. Че се е оттласквала от дъното на своя ад и е растяла. Честно казано, смятам, че е станала напълно смъртоносна и не мисля, че е забравила нещо от случилото се. Всичко се е запечатало в нея, нали? Може би дори тъкмо цялото безумие от детството ѝ е задвижило тази лавина.

— Възможно е.

— Именно. Имаме две сестри, които са реагирали по коренно различен начин на нещо ужасяващо и са станали ожесточени врагове. И преди всичко — имаме наследството, останало от голяма престъпна империя.

— Лисбет няма никакъв дял от него. Ненавижда всичко свързано с баща ѝ.

— Аз ли не знам какво значи да ненавиждаш баща си. Но какво е станало с наследството? Дали тя не го търси? И дали не смята да го унищожи, точно както е смятала да унищожи неговия първоизточник?

— Какво точно искаш? — скастри го Микаел.

— Може би донякъде същото като Осата. Искам да върна нещата по местата им.

— И да заловиш своя хакер.

— Искам да се срещна с нея и да ѝ дам да се разбере, а също и да запуша всяка шибана малка пролука в сигурността. Преди всичко обаче искам да го начукам на определени лица, които не ме оставиха да си довърша работата само защото Осата им беше смъкнала гащите, и си имам причини да вярвам, че по тази точка ти ще ми помогнеш.

— И защо?

— Защото си добър репортер. Добрите репортери не желаят мръсните тайни да си остават тайни.

— Ами Осата?

— Осата ще пропее — ще изпее повече, отколкото е пяла през целия си живот, и е факт, че ще ми помогнеш и с това.

— Иначе?

— Иначе ще намеря начин да я тикна зад решетките и отново да направя живота ѝ ад, обещавам ти го.

— Но понастоящем искаш само да говориш с нея.

— Никой шибаняк няма да хакне системата ми повторно, Микаел, ето защо имам нужда да разбера точно как е действала. Така че искам да ѝ предадеш това. Готов съм да оставя твоята приятелка да си върви на свобода, стига само да седне с мен и да ми разкаже как е протекла атаката ѝ.