Онова, което не ме убива

Караше сребристо ауди А8, а до него седеше Ед Нийдъм. Ед беше кисел. От време на време пишеше нещо на телефона си. Микаел не знаеше със сигурност защо му бе позволил да го придружи. Може би за да разбере какви са му намеренията спрямо Лисбет, или пък не, имаше и нещо друго. Навярно Ед можеше да бъде от полза. Във всеки случай не би могъл да влоши положението. Полицията беше известена. Но едва ли щеше да успее да събере отряд за бързо реагиране, особено като се знае, че бяха скептични заради оскъдната информация, която им бе дал. Микаел поддържаше контакт с полицията чрез Ерика. Тя знаеше пътя, а той се нуждаеше от помощ. Нуждаеше се от цялата помощ, която можеше да получи.

Наближиха моста „Данвиксбрун“. Ед Нийдъм каза нещо. Микаел не чу какво. Мислите му бяха ангажирани с друго. Беше се сетил за Андрей — какво бяха сторили с Андрей? Микаел още го виждаше как седи замислен и нерешителен в редакцията и прилича на младия Антонио Бандерас. Защо, по дяволите, не бе дошъл да изпият по една пилзнер? Позвъни му отново. Опита да се обади и на Лисбет, ала не получи отговор от никого и тогава чу Ед, който отново го питаше:

— Искаш ли да ти разкажа с какво разполагаме за твоя хакер?

— Да… може би… давай — отвърна Микаел.

Но и този път не стигнаха доникъде. Телефонът му иззвъня. Беше Ян Бублански.

— Двамата с теб хубаво ще си поговорим после, нали схващаш, а и спокойно можете да очаквате някакъв юридически епилог.

— Ясно ми е.

— Сега обаче ти се обаждам, за да ти дам малко информация. Знаем, че Лисбет Саландер е била жива в четири часа и двайсет и две минути. Това е било преди или след като е била тревога при теб?

— Преди, малко преди.

— Окей.

— Откъде идва този час?

— Саландер ни изпрати нещо, нещо изключително интересно.

— Какво?

— Рисунка и трябва да кажа, Микаел, това надмина всичките ни очаквания.

— Значи е накарала момчето да рисува.

— О, да, и аз, разбира се, не знам какви точно въпроси относно техническата страна на доказателствата могат да възникнат, нито какво би имал да възрази срещу картинката някой умел адвокат по защитата. За мен обаче няма никакво съмнение, че това е убиецът. Рисунката е изпълнена с невероятно майсторство и с все онази математическа прецизност. Е, факт е, че най-отдолу има и някакво уравнение с координати x и y. Нямам представа дали това има нещо общо със случая, ала изпратих рисунката на Интерпол, за да я прекарат през своята програма за идентифициране на лица. Стига само мъжът да съществува в някоя от техните бази данни, спукана му е работата.

— Ще я обнародвате ли и в пресата?

— Обмисляме го.

— Кога ще можете да бъдете на мястото?

— При първа възможност… чакай малко!

Микаел чу да звъни друг телефон и за някоя и друга минута Бублански се изгуби във втори разговор. Когато се върна, каза накратко:

— Получихме сведения за престрелка на вилата. Опасявам се, че ситуацията не изглежда розова.