Онова, което не ме убива

— Шибана думичка, а? Може да се използва за какво ли не. Всъщност не пия сутрин и въпреки това седя тук с питие в ръка, хе-хе! Искам да кажа, че навярно можеш да спасиш своята приятелка, ако обещаеш да ми съдействаш с определени неща.

— Слушам — каза той.

— Много мило от твоя страна. В такъв случай, за начало искам да получа гаранции, че ще ползвам правата на защитен източник.

Микаел го изгледа учудено. Това не го бе очаквал.

— Да не си някоя къртица?

— Боже опази, не. Аз съм лоялен стар копой.

— Но не действаш официално от името на АНС.

— Може да се каже, че към момента имам свой собствен дневен ред. Е, как ще подходим?

— Ползваш правата на защитен източник.

— Добре, освен това искам да се уверя, че разказаното от мен ще си остане между нас двамата, и това искане, разбира се, звучи чудновато. Защо, по дяволите, ще разказвам някаква фантастична история на разследващ журналист, пък ще го помоля да си трае?

— Човек може да си зададе въпроса.

— Имам си своите основания, а странното е, че дори не се налага да моля за това, така ми се струва. Имам причини да допусна, че искаш да защитиш своята приятелка, а интересната история от твоя гледна точка е някъде другаде. Не е невъзможно да ти съдействам по този параграф, ако си готов да се отзовеш.

— Ще видим — отвърна строго Микаел.

— И тъй, преди няколко дни беше хакнат нашият интранет, популярното му название е NSANet, запознат си със системата, нали?

— Донякъде.

— NSANet бе усъвършенстван след 11 септември, за да се постигне по-добра координация между нашите национални разузнавателни служби, от една страна, и шпионските организации в англосаксонските страни, т.нар. Пет очи, от друга. Това е затворена система със свои собствени рутери, портове и мостове, изцяло отделена от останалия интернет. Тъкмо оттам, посредством сателити и кабели с оптични влакна, администрираме нашето радиоелектронно разузнаване и тъкмо там държим нашите големи бази данни, както, разбира се, и нашите строго секретни анализи и доклади — независимо дали се определят като moray, т.е. най-малко тайни, или стигат до umbra ultra top secret, които дори президентът не може да види. Системата се администрира от Тексас, което впрочем е пълна идиотщина. Ала след последните ъпдейтвания и прегледи все пак я смятам за своето бебче. Ще знаеш, Микаел, скъсах си задника. Съсипах се от работа, за да не може никой отвън да се възползва от нея, още по-малко да я хакне, и днес всяка една аномалийка кара алармите ми да завият. И не си и помисляй, че съм сам. Разполагаме с цял щаб независими специалисти, които надзирават системата, а понастоящем не можеш и пръста си да мръднеш в интернет, без да оставиш следи. Поне така е на теория. Всичко се регистрира и анализира. Не би могъл да докоснеш и един клавиш, без това да бъде забелязано. При все това…