Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Микаел си пое дълбоко дъх.
— И нищо ново за Андрей? — попита той.
— Проследихме телефона му до базова станция в Стария град, но не сме напреднали. От известно време не получаваме никакви сигнали, сякаш телефонът се е счупил или вече не работи.
Микаел затвори и още увеличи скоростта. Известно време караше със сто и осемдесет в час и почти не говореше. Само разказа накратко на Ед Нийдъм какво ставаше. Накрая обаче не издържа. Имаше нужда да се разсее.
— Е, с какво разполагате?
— За Осата?
— Да.
— Дълго време нямахме нищичко. Бяхме убедени, че сме стигнали до края на пътя — подхвана Нийдъм. — Бяхме сторили всичко, което зависеше от нас, че и още малко отгоре. Преобърнахме всеки камък и пак не стигнахме доникъде, а някъде дълбоко в себе си знаех, че това е съвсем логично.
— Как така?
— Хакер, способен на подобен пробив, би трябвало да притежава и умението да помита всички следи подире си. Отрано разбрах, че няма да постигнем нищо по обичайния път. Но не се отказах и накрая зарязах всякакви огледи на местопрестъплението. Вместо това минах направо на големия въпрос: кой е способен на подобна операция? Още тогава си знаех, че в този въпрос се съдържа най-големият ни шанс. Нивото на атаката беше толкова високо, че едва ли съществуваха мнозина, които да могат да я предприемат. В този смисъл талантът на хакера не му помагаше. Освен това бяхме анализирали самия шпионски вирус и той…
Ед Нийдъм пак погледна телефона си.
— Да?
— Имаше свои лични черти, собствен стил, така да се каже. Разполагахме с истинско произведение на изкуството и оставаше само да намерим неговия автор. Затова започнахме да пращаме въпроси до целия хакерски колектив из пространството. Така още отрано изпъкна едно име, един псевдоним, който се повтаряше отново и отново. Можеш ли да познаеш кой?
— Може би.
— Осата! Имаше и много други имена, ала Осата се налагаше, да, всъщност дори по силата на самото име… е, това е дълга история, с която няма нужда да те отегчавам. Но името…
— … идваше от същата комиксова митология, която използва организацията, отговорна за убийството на Франс Балдер.
— Точно, значи това ти е известно?
— Да, но знам също, че връзките могат да бъдат илюзорни и подвеждащи. Стига само човек да търси достатъчно упорито, открива съответствия между какво ли не.
— Вярно е, ние ли не знаем. Разгорещяваме се по повод на връзки, които не означават нищо, и съответно изпускаме онези, които действително значат нещо. Така че не, всъщност не обърнах много внимание на това. Осата можеше да е символ и на маса други неща. В онзи момент обаче не разполагах с кой знае какво друго, за което да се хвана. Освен това бях изслушал толкова много митични глупости за това лице, че исках да разкрия самоличността му при всички обстоятелства, та се върнахме далеч назад във времето. Реконструирахме стари диалози из хакерски сайтове. Изчетохме всяка думичка, която успяхме да намерим, изписана от Осата в интернет пространството, и проучихме всяка операция, за която знаехме, че е нейно дело, и доста скоро я бяхме поопознали. Сигурни бяхме, че е жена, макар да не се изразяваше точно по класически женски начин, и разбрахме, че е шведка. Множество от ранните постове бяха написани на шведски, а това, само по себе си, не беше кой знае каква улика. Но тъй като имаше шведска връзка в организацията, която тя проучваше, и тъй като Франс Балдер също беше швед, струваше си да тръгнем по тази следа. Свързах се с хора от ИРР и те започнаха да търсят из регистрите си, та тогава всъщност…
— Какво?
— Откриха нещо, което водеше към хакерска атака. Преди много години службите разследвали една хакерска история, в която било замесено лице с псевдоним Осата. Било е толкова отдавна, че Осата още не била много умела в криптирането.
— Каква е историята?
— Вниманието на ИРР било привлечено от това, че Осата се опитвала да си набави сведения за лица, които се били оттеглили от разузнавателните служби на други държави, а това било достатъчно, за да задейства предупредителните системи на института. Предприели проучване и то ги отвело до компютър в клиника по детска психиатрия в Упсала — машина, собственост на тамошен главен лекар на име Телебориан. По някаква причина навярно защото Телебориан правел определени услуги на шведската тайна полиция — те го смятали за човек извън всяко подозрение. Затова се съсредоточили върху двама души от персонала, които се грижели за душевното състояние на пациентите, и ги сметнали за съмнителни, защото били… е, чисто и просто имигранти. Разсъждавали са неимоверно глупаво и стереотипно, та накрая не излязло нищо.