Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари изпробва всяка вариация на „Имам нужда да видя какво прави Драко Малфой вътре“, за която успя да се сети, което му отне около час. Накрая той започна да се замисля дали все пак Хърмаяни не е била права. Стаята просто не искаше да се отвори пред него. Разочарован и ядосан, той се отправи към Защитата срещу черните изкуства, махайки мантията невидимка и прибирайки я в чантата си, докато ходеше.
— Пак закъсня, Потър. — студено каза Снейп, когато Хари побърза да влезе в класната стая. — Десет точки от Грифиндор. — Хари премигна срещу Снейп, докато заемаше мястото до Рон. Половинага клас все още беше на крака, вадеше учебници и подреждаше нещата си, не можеше да е закъснял много повече от който и да е от тях.
— Преди да започнем, искам вашите съчинения за дименторите. — каза Снейп, махайки небрежно с вълшебната си пръчица, така че двадесет и пет навити пергамента полетяха във въздуха и се приземиха на спретната купчинка на бюрото му — И се надявам, за ваше добро, че са по-добри от писаниците, които трябваше да изтърпя относно устояването на проклятието Империус. А сега, ако обичате, отворете учебниците си на страница… какво има, мистър Финиган?
— Сър, — каза Шиймъс. — чудех се, как можеш да различиш Инфери от призрак? Защото имаше нещо във вестника за Инферите…
— Не, нямаше. — каза Снейп с отегчен глас.
— Но сър, аз чух хората да говорят…
— Ако в действителност беше прочел въпросната статия, мистър Финигам, щеше да знаеш, че така нареченият Инфери не е бил нищо повече от жалък крадец на име Мъндънгъс Флетчър.
— Мислех си, че Снейп и Мъндънгъс са на една и съща страна. — промърмори Хари на Рон и Хърмаяни. — Не трябва ли да е разстроен, за дето са го арестувал?
— Но изглежда Потър има какво да каже по въпроса. — каза Снейп, сочейки към дъното на стаята, черните му очи насочени към Хари. — Нека да попитаме Потър каква е разликата между Инфери и призрак.
Целият клас погледна към Хари, който спешно се опитваше да си припомни какво му беше казал Дъмбълдор в нощта, когато отиваха да видят Слагхорн.
— Ами… призраците са прозрачни — каза той.
— Чудесно. — прекъсна го Снейп. — Да, очевидно е, че почти шест години магьосническо образование не са отишли на вятъра при теб, Потър. Призраците са прозрачни.
Панси Паркинсън се изкикоти шумно. Още няколко човека се засмяха приглушено. Хари вдиша дълбоко и продължи спокойно, въпреки че отвътре кипеше:
— Да, призраците са прозрачни, но Инферитата са мъртви тела, нали така? Така че би трябвало да са…
— Едно пет годишно дете би могло да каже това. — процеди Снейп. — Инфери е тяло, което е било възкресено със заклинание на тъмен магьосник. Не е живо, просто е кукла, която прави каквото й е наредено от магьосника. А призракът, както струва ми се всички знаете, е отпечатъка на душа, която е останала на земята, и както Потър мъдро сподели с нас, е прозрачен.
— Това, което Хари ни каза, е доста полезно, ако се опитваме да ги различим! — възкликна Рон. — Когато се срещнем с нещо такова в някоя тъмна улица, ние ще погледнем да видим дали е солидно все пак, а няма да го питаме "Извинете, вие случайно да сте отпечатък на споминала се душа?
Отново имаше изблици на смях, потушени от погледа, който Снейп хвърли на класа.
— Още десет точки от Грифиндор. — каза Снейп. — Не съм очаквал по-развита мисъл от теб, Роналд Уизли, момчето, което е толкова солидно, че не може да Отпътува и на половин инч.
— Не! — прошепна Хърмаяни, хващайки рамото на Хари, преди той да отвори уст. — Няма смисъл, само пак ще си навлечеш наказание, остави!
— Сега отворете учебниците на страница двеста и тринадесет. — каза Снейп. — и прочетете първите два абзаца за проклятието Круциатус.
Рон беше мълчалив по време на урока. Когато удари звънецът, Лавендър настигна Рон и Хари (Хърмаяни мистериозно се изпари, когато тя се доближи) и се възмути на забележката на Снейп относно Магипортирането на Рон, но това сякаш го раздразни дори повече и той я заряза, като сви рязко към тоалетната на момчетата с Хари.
— Снейп е прав все пак, не е ли така? — каза Рон, след като се вгледа продължително в едно напукано огледало. — Не знам дали има смисъл да се явявам на този изпит. Просто не мога да се справя с Магипортирането.
— Можеш да отидеш на допълнителните упражнения в Хогсмийд и да видиш дали ще помогнат. — каза Хари. — Ще е по-интересно от упражненията в замъка. После, ако още не си толкова добър, колкото би искал да бъдеш, можеш да отложиш изпита и да го вземеш с мен лятото… Миртъл, тази тоалетна е за момчета!