Кралица на въздух и мрак [bg]

— Аш! — извика Себастиан. — Аш, ела да гледаш, детето ми, и да се учиш!

Джулиън усети как Ема замръзна от шок до него. Между стражите настъпи раздвижване и ето че Аш Моргенстърн пристъпи напред със сковано изражение.

Беше се променил повече от Джейс и Себастиан от последния път, когато го бяха видели. Тринайсетгодишен тогава, сега трябва да бе на около седемнайсет, предположи Ема. Вече не беше кльощаво хлапе, а момче, започнало да възмъжава, високо и широкоплещесто. Бяло-русата му коса беше късо подстригана, не беше облечен с червеното на Помрачените, а с обикновен пуловер и дънки.

На гърлото му все още имаше Х-образен белег. Не можеше да бъде сбъркан, дори от това разстояние. Той скръсти ръце на гърдите си.

— Тук съм, татко — каза вяло и Джулиън си помисли колко бе странно това момче да нарича някой, който изглеждаше едва пет години по-голям от него „татко“.

— Това е Аш от нашия свят — каза Джулиън. — Онзи, когото Анабел доведе през Портала.

Ема кимна.

— Да, видях белега му.

Джейс най-сетне откри лицето на коленичилата жена. Ема потръпна, сякаш я бяха ударили.

Беше Мерис Лайтууд.

Косата й беше подстригана съвсем късо, лицето й беше изпито. Аш гледаше безизразно, докато тя се взираше наоколо в безмълвен ужас. Около врата му имаше сребърна верижка. Джулиън не си спомняше да е била там в царството на феите. Колко години бяха минали за него между бягството му през Портала и пристигането на Ема и Джулиън в Туле.

— Мерис Лайтууд.

Себастиан закрачи бавно в кръг около нея. Ема не беше помръднала, нито издала звук, откакто бе потръпнала в началото, и Джулиън се зачуди дали си спомняше Мерис в техния свят… скърбяща край кладата на бившия си съпруг, но заобиколена от децата и внуците си…

Ема сигурно се чудеше за своите родители, помисли си Джулиън със сепване. Питаше се дали са живи в този свят. Ала не беше казала и думичка.

— Обвинена си в подпомагане на бунтовниците против каузата на Падналата звезда. Знаем, че си го направила, така че няма да има процес, тъй като и бездруго сме против тях. Ала ти… ти извърши най-страшното от всички предателства. Опита се да разкъсаш връзката между двама братя. Джейс и аз сме братя. Ти не си му майка. Единственото семейство, което има, съм аз.

— О, господи — прошепна Ема. — Това е онази странна връзка, която имаха… когато Себастиан го беше обсебил, помниш ли? Значи, това се е случило и в този свят…

— Убих собствената си майка Лилит заради Джейс — продължи Себастиан. — Сега той ще убие своята майка заради мен.

Джейс извади меча от ножницата на кръста си. Той имаше дълго, зло сребърно острие, което хвърляше алени отблясъци на лунните лъчи. Джулиън отново си помисли за Джейс в техния свят: оживен, смеещ се, шегуващ се. Изглеждаше така, сякаш тук имаше нещо повече от обсебване. Сякаш този Джейс беше мъртъв отвътре.

Крайчетата на устните на Себастиан потръпнаха, усмихваше се, ала това не беше особено човешка усмивка.