Кралица на въздух и мрак [bg]

— Хайме — ахна.

— Той като че ли знае за артефакта не повече от теб — каза Зара. — Но разбира се, без Меча на смъртните, не можем да го принудим да каже истината. Така че сме принудени да прибегнем към по-старомодни методи за оправяне с лъжци и предатели. — Тя прокара с обич пръсти по дръжката на Кортана. — Сигурна съм, че знаеш за какво говоря.

— Хайме — повика го Диего отново.

Таванът беше прекалено нисък, за да се изправи, така че изпълзя до брат си и го притегли до себе си.

Хайме, в полусъзнание, се отпусна тежко до рамото му. Очите му бяха почти затворени, дрехите му бяха разкъсани и напоени с кръв. Вледеняващ страх стисна сърцето на Диего, какви ли рани се криеха отдолу?

— Hola, hermano19! — прошепна Хайме.

— Докато обсъждаше с инквизитора къде се намира артефактът, брат ти се попревъзбуди. Наложи се да бъде обуздан. — Сега вече Зара се усмихна. — Без да искат, стражите, да кажем, го раниха. Срамота би било, ако раните му се възпалят или пък ако умре поради липса на медицински грижи.

— Дай ми стили — изсъска Диего. Никога не бе мразил някого толкова, колкото мразеше Зара в този момент. — Нуждае се от иратце.

— Дай ми артефакта и той ще го получи.

Диего не каза нищо. Нямаше представа къде е Етернидад, семейната ценност, която Хайме бе изстрадал толкова, за да защити. Прегърна още по-силно брат си, стиснал здраво устни. Нямаше да моли Зара за милост.

— Не? — Тя се напери. — Както искаш. Навярно когато брат ти пищи, изгарян от треска, ще си промениш мнението. Повикай ме, Диего, мили, ако размислиш.