![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Ливи.
Изглеждаше на около седемнайсет. Носеше черен кожен панталон с патрондаш, препасан около кръста, синьо потниче с дупки над мрежеста риза и тежки обувки с дебели подметки и изобилие от катарами. Около китките й имаше брезентови гривни с метални закопчалки, под които бяха втъкнати къси метателни ножове. Белег — един от много — разсичаше лицето й, спускайки се от върха на лявото слепоочие, през окото и до средата на бузата й. Носеше ловджийска пушка и докато се приближаваше към тях, я вдигна без усилие и я насочи право към Джулиън.
— Те са — каза Камерън. — Не знам защо са се отделили от останалите Помрачени.
— Кой го е грижа? — рече Ливи. — Ще ги убия и те щяха да ми благодарят, ако все още имаха души.
Джулиън разпери ръце. Радост от това да я види, неконтролируема и зашеметяваща, се бореше с паника.
— Ливи, ние сме…
— Дори не се опитвай — процеди тя и зареди умело пушката. — Бих те посъветвала да си кажеш молитвата, но Ангелът е мъртъв.
— Виж… — започна Ема и Ливи понечи да обърне пушката към нея.
Джулиън направи крачка към сестра си и в този миг Камерън, когото той почти бе забравил, се обади.
— Почакай.
Ливи замръзна.
— Надявам се, че си струва, Кам.
Камерън посочи към Джулиън.
— Яката му е скъсана… — Той поклати нетърпеливо глава. — Покажи й — каза на Джулиън.
— Руната ти — прошепна Ема и Джулиън, в чиито очи лумна осъзнаване, дръпна яката си надолу, за да покаже на Ливи руната върху гърдите си.
Макар временните му руни (тези за нощно виждане, сигурна ръка и безшумност) да бяха започнали да избеляват от мига, в който бяха навлезли в царството на феите, парабатайската му руна изпъкваше, черна и ясна.
Ливи се вкамени.
— Помрачените не могат да носят нефилимски руни — каза Джулиън. — Знаеш това, Ливи.
— Знам, че ни мислите за Ема и Джулиън, помрачената версия — рече Ема. — Ала ние ги видяхме. Те са долу на плажа. — Тя посочи натам. — Сериозно. Погледнете.
По лицето на Ливи пробяга съмнение.
— Камерън. Върви да погледнеш.
Камерън се приближи до ръба на скалите и надникна през бинокъл. Джулиън затаи дъх, виждаше, че и Ема бе затаила нейния.
— Аха, там са — каза Камерън след дълга пауза. — И се целуват. Гадост.
— Правеха го още преди да станат Помрачени — рече Ливи. — Някои неща никога не се променят.
Ема вдигна лявата си ръка, за да й покаже руната с окото.
— Ние сме ловци на сенки. Познаваме те и те обичаме, Ливи…
— Престани — прекъсна я Ливи яростно. — Е, добре, може и да не сте Помрачени, но това може да е някакво демонично преобразяване…
— Това са ангелски руни — каза Джулиън. — Не сме демони…
— Тогава кои сте? — извика Ливи и гласът й отекна с ужасяваща безнадеждност и самота, непрогледна и бездънна като кладенец. — За кого се очаква да ви помисля?
— Все още сме си ние — каза Ема. — Джулс и Ема. Идваме от друг свят. Свят, над който Себастиан не властва. Свят с руни.
Ливи се взираше в нея безизразно.
— Лив — каза Камерън, сваляйки бинокъла. — Множеството на плажа започва да се разотива. Много скоро ще се качат тук. Какво правим?
Ливи се поколеба, но само за миг. Джулиън предположи, че много време за вземане на решения беше лукс, с който тази версия на сестра му не разполагаше.
— Да ги заведем в „Брадбъри“. Може би Даяна ще се е върнала. Тя е преживяла много… може би ще има някаква представа какво става.
— Даяна? Даяна Рейбърн? — каза Ема с облекчение. — Да, моля ви, заведете ни при Даяна.
Камерън и Ливи си размениха поглед на пълно недоумение.
— Е, добре — заяви Ливи най-сетне и махна към черен джип „Вранглер“ със затъмнени стъкла, паркиран край магистралата. — Качвайте се в колата, и двамата. На задната седалка. И изобщо не си помисляйте да опитате нещо. Ще ви пръсна главите.
Ливи седеше на мястото до шофьора с пушка в скута, а до нея Камерън караше с рязка експедитивност, която по нищо не приличаше на злополучния, мъничко мързелив Камерън, когото Ема познаваше в собствения си свят. Без проблем заобикаляше огромните дупки, нашарили асфалта на крайбрежната магистрала като вдлъбнатини по ламарината на стара кола.
Потънал в мълчание, Джулиън се взираше през прозореца с ужасен интерес. Не се виждаше кой знае какво освен разбития път, осветяван от фаровете им, ала самият мрак беше поразяващ. Липсата на улични лампи, пътни знаци и светлина в прозорците бе шокираща сама по себе си, като да се взираш в лице с липсващи очи.