Кралица на въздух и мрак [bg]

— Силата на Ангела е сломена. Стилитата не действат, руните избледняват като призраци. Себастиан Моргенстърн мина от институт на институт, убивайки всички, които отказаха да му се закълнат във вярност. Отвори света за демони и те осеяха земята с демонска отрова и сринаха стъклените кули. Идрис беше опустошен, а Елмазената цитадела беше разрушена. Ангелската магия не действа. Съществува единствено демонска магия. — Тя стисна по-силно пушката в ръцете си. — Повечето от онези, които някога бяха ловци на сенки, сега са Помрачени.

Свят без ловци на сенки. Свят без ангели. Бяха оставили жилищния квартал зад себе си и сега караха по улица, която може би беше булевард „Сънсет“, предположи Ема. Трудно бе да се каже, когато нямаше никакви пътни знаци. Най-сетне на пътя се появиха и други коли и дори леко забавяне заради трафика. Ема погледна настрани и видя блед вампир зад волана на едно субару в съседната лента. Той погледна към нея и й намигна.

— Наближаваме пункт за проверка — каза Камерън.

— Оставете на нас да се оправим — рече Ливи. — Не говорете.

Колата запъпли съвсем бавно. Напред Ема видя бариери на райета. Повечето от сградите по протежение на булеварда бяха в развалини. Тъкмо минаваха покрай една, чиито рушащи се стени ограждаха почти невредим вътрешен двор, където някога очевидно се беше помещавало лобито на офис сграда. Мястото гъмжеше от демони: върху купчини преобърнати мебели, пъплещи по пропуканите стени, хранещи се от метални корита, пълни с тъмна лепкава течност, която може би беше кръв. В средата на стаята имаше кол, за който бе завързана жена, бялата й рокля беше подгизнала от кръв. Главата й се полюшваше на една страна, сякаш беше припаднала.

Ема посегна да разкопчае предпазния си колан.

— Трябва да направим нещо.

— Не! — каза Ливи рязко. — Ще те убият, а заради теб ще убият и нас. Вече не можем да защитаваме света по този начин.

— Не ме е страх — заяви Ема.

Ливи я стрелна с изпепеляващо гневен поглед.

— А би трябвало.

— Пунктът за проверка — изплющя гласът на Камерън.

Колата се стрелна напред и спря пред бариерите.

Камерън свали прозореца откъм мястото на шофьора и Ема замалко да изскочи от седалката си, когато безок демон със сбръчкана глава като изсъхнало гроздово зърно надникна в колата. Носеше сива униформа с висока яка и макар да нямаше нито очи, нито нос, имаше уста, която се простираше върху лицето му.

— Свидетелство за самоличност — изсъска той.

Камерън вдигна левия си ръкав, оголвайки китката си, и я протегна. Ема зърна някакъв знак от вътрешната й страна, над мястото, където беше пулсът му, миг преди демонът да проточи грапав сив език, който приличаше на дълъг мъртъв червей, и да го близне.

Моля те — помисли си тя, — нека не повърна на задната седалка на тази кола. Спомням си тази кола. Целувала съм се с Камерън на задната й седалка. О, господи, демонът го близна по китката. Цялата кола вони на демонска плът.