![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Нещо блещукаше на гърлото му и Мануел коленичи, за да го вземе. Гравирана стъкленица, пълна с алена течност. Интересно. Мушна я в джоба на якето си.
— Какво е това?
За миг Мануел усети как го жегва тревога, че Обан бе решил да прояви интерес към нещо важно. За щастие, не беше така — беше зърнал верижка с елфическа стрела да проблясва сред останките на баща му. Вдигна я и я остави да се разлюлее между пръстите му.
— Кийрън? — каза невярващо. — Кийрън е убил баща ни?
— Какво значение има? — попита Мануел ниско. — Старият е мъртъв. Това е добра новина.
И действително беше така. Предишният крал бе несигурен съюзник, ако изобщо можеше да бъде наречен такъв. Макар да беше доволен, че Кохортата му беше помогнала да посее зарата в Идрис, никога не им беше имал доверие, нито беше проявил интерес към по-големите им планове. Нито пък ги беше предупредил за плановете си да сложи ръка на Черната книга, нещо, което сериозно беше подразнило Хорас.
С Обан щеше да бъде различно. Той щеше да има доверие на онези, които го бяха сложили на власт.
Беше глупак.
— Би могло да му помогне да предяви претенции върху трона, ако се разчуе. — Отпуснатото красиво лице на Обан потъмни. — Кой видя краля да умира? Какво стана с нефилимските спътници на Кийрън?
— Моите алени стражи видяха, но те няма да кажат на никого — заяви Уинтър, докато Обан се приближаваше до трона. Короната на краля почиваше върху него, проблясвайки мътно. — Принц Кийрън избяга с повечето от нефилимите в човешкия свят.
Лицето на Обан се обтегна.
— Където ще може да се хвали, че е убил баща ни?
— Не мисля, че ще го стори — каза генерал Уинтър и по лицето на Обан пробяга облекчение. Действително беше като пластилин в ръцете на всеки, притежаващ власт, помисли си Мануел. — Изглежда, че дълбоко обича нефилимите, с които се е сприятелил, както и те него. Не мисля, че иска престола или че би ги изложил на опасност.
— Ще го държим под око — рече Обан. — Къде е Адаон?
— Адаон бе взет в плен от кралицата на светлите елфи.
— Адаон е взет в плен? — повтори Обан и когато Уинтър кимна, се разсмя и се отпусна в трона. — Ами синът на кралицата, малкото копеле?
— Мина през Портала заедно с неживата вещица. Не изглежда особено вероятно, че ще оцелеят дълго.
— Е, кралството не може да остане без владетел. Изглежда, че съдбата ми ме намери. — Обан подаде короната на Уинтър. — Коронясай ме.
Със смъртта на краля Порталът бе започнал да се затваря и сега бе с размерите на корабно прозорче. През малкото кръгче Мануел видя мъртъв град, кули в руини и съсипани пътища. На пода близо до Портала, насред следи от битка, лежеше някаква купчинка. Мануел отиде да я вземе, оказа се окървавено дънково яке.
Той се намръщи, въртейки го в ръцете си. Не беше голямо, очевидно момичешко, изпонарязано и окървавено, единият ръкав беше частично изгорял. Бръкна в джоба на гърдите и извади пръстен, върху който бяха гравирани пеперуди.
Феърчайлд.
Върна се при Обан тъкмо когато Уинтър поставяше короната върху главата му, очевидно чувствайки се неудобно.
Мануел разтърси якето срещу него.
— Каза, че повечето от нефилимите са се върнали в човешкия свят. Какво се случи с момичето, което го носеше? Момичето и момчето, нефилимските пленници?
— Минаха през Портала. — Уинтър махна натам. — Обречени са. Онази земя е отрова, особено за такива като тях. — Той се отдръпна от Обан. — Вече сте крал, господарю.
Обан докосна короната на главата си и се разсмя.
— Донеси ми вино, Уинтър! Изгарям от жажда! Изпразни избите! Най-красивите девойки и момци веднага ми доведи тук! Днес е велик ден!
Мануел се усмихна, свел поглед към кървавото яке.
— Да. Днес наистина е ден, в който трябва да празнуваме.
Втора част
Туле