Кралица на въздух и мрак [bg]

— Научих се да не нося бяло на екзекуции — отвърна Аш, прокарвайки ръка по предницата на пуловера си, тя остави червени петна. — Полезно.

— Сложим ли веднъж ръка върху Реликвите на смъртните, ще станеш свидетел на много повече смърт, Аш. — Себастиан се засмя, а после гласът му отново се извиси. — Време е за хранене — оповести и думите отекнаха по плажа.

В главата на Джулиън писък напираше да излезе навън. Погледна към Ема и в очите й видя същия писък. Може би принадлежеше и на двама им.

Тя сграбчи китката му с достатъчно сила, за да смачка костиците.

— Трябва да вървим. Трябва да се махнем.

Думите й се сипеха една върху друга. Джулиън дори нямаше време да се съгласи. Докато вампирите се скупчваха около тялото на Мерис, те се втурнаха към скалите, ниско приведени. Нощта се изпълни с какофония от писъци и вой, а въздухът понесе металическия мирис на кръв. Не, не, не, шепнеше си Ема, когато стигна до подножието на разнебитената стълба и затича нагоре, все така приведена. Джулиън я последва, правейки всичко по силите си да не поглежда назад.

Стълбата се тресеше под краката им, но издържа, вече виждаха върха на скалите. Ема стигна до последното стъпало… и извика, когато бе отнесена, изчезвайки от погледа му.

Пред очите на Джулиън притъмня. Изобщо не си спомняше как изкачи остатъка от стълбата, просто се озова върху канарите — познатата магистрала, пясък и трева под краката му… и Ема в хватката на високо червенокосо момче, чието познато лице подейства на Джулиън като удар в корема.

— Камерън? — каза невярващо. — Камерън Ашдаун?

Камерън изглеждаше на деветнайсет-двайсет години. Гъстата му червена коса беше подстригана по войнишки късо. Беше слаб като вейка и носеше бежова тениска и камуфлажен панталон, препасал диагонално през рамо един портупей, в който беше втъкнат пистолет.

Лицето му се разкриви от отвращение.

— Двамата заедно. Трябваше да се досетя.

Джулиън направи крачка напред.

— Пусни я, Помрачен бок…

Очите на Камерън се окръглиха от почти комична изненада и Ема се възползва, за да го цапардоса няколко пъти. Отскубна се от него, докато той се давеше, но той вече бе извадил пистолета от кобура си и го насочи към тях двамата.

Ловците на сенки не използваха пистолети, но от начина, по който го държеше, Джулиън виждаше, че Камерън Ашдаун е добре запознат с тях.

Ако натиснеше спусъка, помисли си, той навярно би имал достатъчно време, за да се хвърли пред Ема. Би посрещнал куршума с тялото си, макар да ненавиждаше мисълта, да я остави тук сама…

Камерън повиши глас.

— Ливия! — извика той. — Има нещо, което би искала да видиш.

Гърдите на Джулиън се вледениха. Предполагаше, че все още диша, защото в противен случай щеше да е мъртъв, само че не го усещаше, не чувстваше кръвта в тялото си, ритъма на дъха си, ударите на сърцето си. Виждаше единствено нея, изникнала между две коли: вървеше непринудено към тях, а дългата й черна блекторновска коса се развяваше на вятъра, идващ откъм морето.