Кралица на въздух и мрак [bg]

На крачка зад него вървеше Джейс Херондейл. Този удар бе още по-тежък и по-странен. Току-що се бяха разделили с Джейс, който се беше бил рамо до рамо с тях, уморен, но все така свиреп и закрилнически. Този Джейс изглеждаше горе-долу на същите години като онзи, с мускулесто тяло и разрошена златна коса, лицето му беше красиво както винаги. Ала в златните му очи имаше мъртва тъмна светлина. Мрачна свирепост, която Джулиън свързваше с Кохортата и себеподобните им, онези, които нападаха, не тези, които защитаваха.

Зад тях идваше жена със сиво-кестенява коса, в която Джулиън разпозна Аматис Греймарк, сестрата на Люк. Тя бе една от първите и най-яростните Помрачени на Себастиан и това като че ли беше вярно и тук. Лицето й бе дълбоко набраздено, устата й — сурово свита. Буташе пред себе си пленник, облечен в черна нефилимска униформа, груб брезент бе увит около главата му и закриваше лицето му.

— Елате! — провикна се Себастиан и нещо усили гласа му, така че той отекна по целия бряг. — Помрачени, гости, съберете се. Тук сме, за да отпразнуваме залавянето и екзекуцията на важен предател. Някой, който се обърна против светлината на Звездата.

Отекна възторжен рев. Множеството започна да образува рехав четириъгълник, със Себастиан и стражите му в южния му край. Джулиън видя как Джейс се наведе, за да каже нещо на Себастиан, който се разсмя с непринудено другарство, от което по гърба на Джулиън пробяга тръпка. Джейс носеше сиво сако, не алена униформа… значи, не беше един от Помрачените? Погледът на Джулиън пробяга по множеството. Освен Аматис разпозна още неколцина ловци на сенки, които помнеше смътно от Лос Анджелис. Видя младото на вид вампирско момиче, което му беше помахало по-рано, да се киска и да говори с Анселм Найтшейд…

А после видя Ема.

Несъмнено беше Ема. Би я разпознал навсякъде, в каквито и да било дрехи, във всяка светлина или мрак. Кървавата лунна светлина се разливаше по бледата й коса, беше облечена в червена рокля с гол гръб, кожата й беше гладка и непокрита с руни. Говореше с високо момче, скрито в сянка, но Джулиън едва го погледна: гледаше към нея — неговата Ема, красива и жива, и невредима, и…

Тя се засмя и вдигна ръце. Високият млад мъж зарови пръсти в косата й и тя го целуна.

Връхлетя го със силата на влак. Ревност: изпепеляващо гореща, кипяща, отровна. Трябваше да повика на помощ цялата сила на волята си, за да остане зад камъка, докато ръцете на момчето се плъзнаха по голия гръб на Ема. Тресеше се от силата на обзелите го чувства. Те го раздираха, заплашваха да го победят и да го повалят на колене. Горещи вълни на ревност се смесваха с отчаян копнеж. Неговите ръце би трябвало да са в косата на Ема, върху кожата й.

Извърна глава, борейки се за въздух. Ризата му беше залепнала за тялото от пот. Ема — истинската Ема, все още притисната до скалата до него, го погледна разтревожено.

— Джулиън, какво не е наред?

Ударите на сърцето му вече започваха да се успокояват. Това беше неговата Ема. Другата беше фалшива, копие.