Кралица на въздух и мрак [bg]

Джулиън.

Беше се хвърлил върху Етна и коленичил върху гърба й, отново и отново я пронизваше с нещо, което стискаше в юмрук. Ема осъзна с потрес, че беше желязната фигурка, която Саймън му беше дал. Етна пищеше, мъчейки се да се отскубне от желязото. Ема се завъртя рязко. В стаята бушуваше пожар, камъните грееха като нагорещени до червено въглени. Жегна я остра болка — едно въгленче беше паднало върху ръкава на якето й. Тя го съблече яростно и стъпи върху него, угасявайки огъня. Съжалявам, Клеъри.

Струваше й се, че все още вижда неясните фигури на останалите през дима. Повърхността на Портала изглеждаше набраздена като топящо се стъкло.

— Джулиън! — изкрещя и протегна ръка. — Остави я! Трябва да отидем при другите!

Джулиън вдигна обезумели от ярост очи и Етна се отскубна от него с писък на гняв и болка. Джулиън се приземи на крака и се втурна към Ема. Заедно, двамата затичаха натам, откъдето идваше гласът на Кристина, извисяващ се отчаяно, викащ имената им. На Ема й се стори, че чува и Марк, както и останалите…

Огнена пелена се надигна от земята, запращайки ги назад. Обърнаха се, търсейки път за бягство, и Ема ахна: Етна и Иохаид идваха към тях, Етна — окървавена и гледаща яростно, Иохаид — искрящ и смъртоносен.

Ездачите бяха в средоточието на силата си. Ема и Джулиън бяха прегладнели, изтощени и отслабени. Сърцето на Ема се сви.

— Кристина! — изкрещя тя. — Вървете! Вървете! Махайте се от тук!

Джулиън стисна китката й.

— Има само един изход.

Очите му се стрелнаха към стената… Ема се напрегна, а после кимна… и те затичаха в същия миг, в който Ездачите вдигнаха оръжия.

Ема чу как изкрещяха от объркване и незадоволена жажда за кръв. Не я беше грижа. Порталът беше пред нея като тъмен прозорец на небостъргач, потънал в сенки и блясък.

Стигна до него и скочи, стиснала ръката на Джулиън, и заедно те прелетяха.