Дявол под прикритие

Четвърта глава

Преди да е минала още една секунда, Мерит усети, че някой я подхваща и я издърпва от пътя на бъчвата.

Инерцията я завъртя в полукръг и тя внезапно се оказа върху груба, твърда повърхност.

Замаяна, едва сега осъзна, че някой я държи. Сетивата й се изпълниха с приятни усещания… силна топлина на мъжко тяло… здрава ръка около гърба й… тих глас до ухото й.

— Спокойно, момиче. Държа ви.

Един кичур коса се беше измъкнал от фуркетите й. Кокетната шапчица, прикрепена към върха на главата й с гребен, се беше изкривила. Малко дезориентирана, тя вдигна поглед към усмихнатите сини очи на Киър Макрей.

— Благодаря — дойде задъханият й глас. — Трябваше да внимавам повече къде вървя. — Как… вие как…

— Току-що приключих със зареждането на един рафт и идвах да кажа „добър вечер“. — Макрей отметна падналата върху очите й къдрица и хвана шапката точно когато тя започна да се плъзга от главата й. Той я погледна любопитно. — Какво е това?

— Шапката ми. — Тя беше не по-голяма от връзка пера и парче марля, прикрепени към основа от кадифе. Мерит я взе от него и се опита да я върне обратно на мястото й.

Устните му потръпнаха.

— Шапката е да те предпази от студ и дъжд. Това малко нещо не е никаква шапка.

Пръстите на краката й се свиха от удоволствие при невинната подигравка.

— Трябва да знаете, че това е последната мода.

— Напомня ми за нещо приятно.

— Какво?

— Млада хубавица с перца на тила. — Ръката му все още беше на гърба й, държеше я здраво. Беше толкова хубаво да е близо до него. Мерит осъзна, че причината да се разстрои толкова от думите на брат си е, че той е бил прав: тя си търсеше проблеми. Тичаше стремглаво към тях, всъщност.

Люк беше хванал изпадналата бъчва и се мъчеше да я върне обратно на рампата, докато бригадирът разговаряше строго с младия отговорник на склада. Момчето обърна зачервеното си лице към Мерит.

— Много съжалявам, милейди, аз… моля за извинение.

— Не се тревожи, момче — каза успокоително Макрей, като се увери, че Мерит стои здраво на краката си, преди да я пусне. — Нейно величество не пострада.

— Аз съм виновна — обади се Мерит. — Трябваше да съм по-внимателна.

— В този час никой не е внимателен — каза Люк, търкаляйки бъчвата към рампата, като я изправи с пъшкане. — Опитай се да търкаляш бъчвите по ръба, вместо настрана — посъветва той момчето. — По-бавно е, но по-лесно се контролира. Ще ти покажа, но първо… — Той погледна Мерит през рамо и между тънките му вежди се появи гънка. След това с неохота попита: — Макрей, готов ли си да придружиш сестра ми до каретата й?

— Да, разбира се — отвърна с готовност Макрей.

Мерит се обърна и протегна пръсти, за да го хване за ръката.

— Предпочитам по стълбите, а не с асансьора.

Докато слизаха по дългото затворено стълбище, Мерит му разказа за срещата си с акцизния чиновник. Макрей беше силно впечатлен от нейните умения за водене на преговори и й благодари, че е извоювала допълнително време. Щеше да им е нужно, тъй като напредъкът беше стабилен, но по-бавен, отколкото би искал.

— Сигурно сте изтощен — каза загрижено Мерит.

— Работата е уморителна — призна той, — но утре ще свърши и ще си отспя добре.

— А след това?

— Търговски срещи през останалата част от седмицата с фирми, които купуват уиски за независимо бутилиране.

— И ще сложат собствени етикети върху него?

Макрей кимна, изглеждаше мрачен.

— Не е нещо, което бих предпочел — призна той, — но е изгодно, а трябва да се правят много по-добрения в дестилерията.

Те спряха в долната част на стълбището и Мерит се обърна да погледне мрачното му лице.

Време е за сбогуване, помисли си тя и чувството за отчаяние отново я обзе.

— Изглежда дните ви са много заети — каза тя, опитвайки се да звучи непринудено, — но какво ще кажете за вечерите? Имате ли планове? Бих могла да дам малка, неофициална вечеря в дома си и да ви запозная с някои прекрасни хора. Обещавам, че ще се забавлявате…

— Не — побърза да я прекъсне Макрей. — Благодаря, но ще съм в компанията на нови хора по цял ден.

— Разбирам. — Мерит се поколеба. — Може би трябва да сме само двамата. Имам отлична готвачка. Ще приготви нещо просто. Не утре вечер, разбира се — ще искате да си починете. Но следващата трябва да дойдете вкъщи на вечеря. Ще прекараме спокойна, релаксираща вечер.