Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
За миг се отнесох в мислите си и си представих, че ако съвременните хора научат мантрата, непременно ще се намери някой, който да използва древната машина като оръжие. И то ще бъде неуловимо, понеже чрез мисълта се пренася навсякъде.
— Кирам, та нали тайната на тази мантра не бива да изчезне!
— Тя не е изчезнала. Пази се в Шамбала.
Тъкмо споменах за интереса си към Шамбала и Кирам се разбърза — трябваше да предаде събраните от благотворителност пари. Разбрахме се пак да се видим.
Бяхме вече в хотела, когато Селиверстов се чукна по челото:
— Ама че сме, забравихме да пуснем пари в чашата на Кирам.
Късно вечерта открих в района на хотела телефон и се обадих в Москва на академик Анатолий Евгениевич Акимов — най-изтъкнатия учен по въпросите за фините енергии. След като му обясних ситуацията с машината на древните, той възкликна:
— Едно към две, така ли?!
— Да, мерих ги — отвърнах аз, учуден, че Акимов се заинтригува най-вече от съотношението между ширината и дължината на цилиндричния корпус на машината.
— Само цилиндрична конструкция, чието съотношение между ширината и дължината е едно към две, е способна да занулява торзионните полета. Вътре в нея възниква гранично състояние, при което липсва торзионно поле. Която и да е друга конструкция, не е способна да го занулява. Всяка друга конструкция съдържа в себе си дясно или ляво торзионно поле.
— Как човешката мисъл задейства подобна машина?
— Такъв цилиндър е като обемен резонатор, вътре, в който безпрепятствено може да нахлуе друг вид енергия (например психичната) и да се концентрира там, понеже липсва поле. Казано на по-строг научен език, менталното или психичното въздействие може да предизвика вътре в този обемен резонатор дясно или ляво торзионно поле.
— Анатолий Евгениевич, аз все пак съм лекар, а не физик, затова ще ви попитам по друг начин… Доколкото разбрах, човек може да вкара мисълта си в цилиндъра, а той ще я задържи вътре. Така ли?
— По принцип е така, макар да не звучи съвсем научно.
— А как се придвижва машината?
— С помощта на мисловната енергия. Според възгледите на редица съвременни учени мисълта притежава огромна енергия. Засега ние няма как да я регистрираме, не разполагаме с достатъчно прецизна апаратура, но се работи над проблема. Все пак бих могъл да ви дам редица примери, косвено доказващи енергийната мощ на мисълта. Например „феноменът Антипов“.
— Кой е Антипов?
— Живее в Пенза. Преди няколко години се разболял тежко, а след като се излекувал, проявил невероятни способности. С очите си съм виждал как той взема една след друга три плочи, всяка по 40 килограма, и ги слага над гърдите си. Трите плочи с общо тегло 120 килограма висят във въздуха. Заснел съм видеокасета. Сам ще се убедите, ако му се обадите и отскочите до Пенза.
— Само че… сега съм в Непал — въздъхнах аз.
— Така ли? Ако се опитаме научно да обясним „феномена Антипов“, ще стигнем до извода за възможността торзионното поле на човека да се противопостави на гравитацията. Енергийните възможности на човешката мисъл са достатъчни, за да противодействат на гравитацията и да задържат във въздуха предмет с тегло 120 килограма — обобщи академик Акимов.
— Доколкото разбрах — вметнах аз, — за да се задейства древната машина, също е използван антигравитационният ефект на психичната енергия. Машината се е издигала във въздуха и се е насочвала натам, накъдето я е тласкала енергията на човешката мисъл, способна да се концентрира в цилиндричния й корпус. Затова древните текстове от типа „…машината летеше натам, накъдето мислено я насочваше човекът, и вършеше това, което той желаеше…“ принципно са възможни, така ли?
— По принцип — да.
— А каква според вас е функцията на четирите „щипки“ от двете страни на цилиндъра?
— Без съмнение „щипките“ играят ролята на проводници за насочеността на четирилъчевото лъчение. Психичната енергия, концентрирана в корпуса, се насочва чрез тях в една точка, откъдето излиза в пространството, способна вече да изпълнява механични действия. Така би трябвало да бъде, ако правилно съм схванал вашето обяснение.
— Анатолий Евгениевич, утре ще ви пратя снимка на машината по електронната поща.
— Добре, ще чакам — отвърна академик Акимов.
— Да ви питам още нещо — разбързах се аз, сещайки се за цената на телефонния разговор. — Споменахте за четирилъчево лъчение, прокарвано през четирите „щипки“ до централната точка. Какво излъчване имахте предвид?
— Може да бъде инфрачервено, ултравиолетово, рентгеново и т.н. Зависи от честотата на колебанията. Например рентгеновото излъчване е по-високочестотно от ултравиолетовото, да не говорим за инфрачервеното. Но съществуват и по-високочестотни, дори свръхчестотни излъчвания. Към тях се отнася финоматериалното, т.е. торзионното излъчване, към чийто диапазон на колебания, според редица възгледи, се отнася и психичната, менталната енергия. Точно тя би трябвало да се излъчва от точката, в която се съединяват четирите проводника.