Кралица на въздух и мрак [bg]

Джейс се хвърли, за да застане до Адаон, и когато мечът му посрещна този на Етна със силно звънтене, Ема си спомни защо като малка искаше да бъде Джейс Херондейл. Мечът му летеше около него като слънчева светлина, отразяваща се от вода, и в продължение на няколко минути той успя да задържи Етна назад, докато Адаон принуди Иохаид да отстъпи от трона и Кийрън и Марк.

Клеъри прескочи от един камъните и се приземи до Ема, беше запъхтяна, мечът й — облян в кръв.

— Трябва да удържим алените стражи — каза тя. — Ела с мен!

Ема се втурна след нея, посичайки стражите по пъти си. Групичка алени стражи, сред които и генерал Уинтър, бяха обградили Кристина и Джулиън, пречейки им да се доберат до Кийрън и Марк.

Ема се покатери по грапавата стена, държейки се с една ръка, и сведе поглед към хаоса под себе си. Кралицата и кралят се биеха пред трона. Адаон и Джейс не отстъпваха на Ездачите, макар че върху рамото на Адаон имаше дълго порязване, от което шуртеше кръв. А Клеъри се въртеше мълниеносно, забиваше острието си в алените стражи, а после се отдръпваше от досега на оръжията им с изненадваща бързина.

Ема скочи от стената и въздухът изсвистя покрай ушите й, докато се премяташе, приземявайки се с ботушите напред и запращайки Уинтър на земята. Останалите алени стражи се нахвърлиха отгоре им и тя замахна с меча си, отрязвайки върховете на копията им. Отскочи от Уинтър и се насочи към останалите стражи, описвайки дъга във въздуха с меча си.

— Посякох Фал Ездача — каза с най-заплашителния си глас. — Ще посека и вас.

Алените стражи пребледняха видимо, неколцина отстъпиха назад, а Джулиън и Кристина се втурнаха към Марк и Кийрън. Джулиън издърпа Марк за крака и замахна с меча си, за да разсече веригата, която свързваше ръцете му. Китките му се освободиха, макар халките на оковите да си останаха около тях.

Марк улови брат си с окованите си ръце и го прегърна бързо, яростно. Очите на Ема запариха, ала нямаше време да ги гледа. Обърна се, раздавайки ритници и удари с меча си, светът представляваше хаос от сребро, лед и кръв.

Чу как Кристина извика името й и ледът се превърна в огън. Втурна се по посока на звука, прескачайки съборени камъни, и откри Кристина със строшен меч в ръка. Кийрън все още беше коленичил, парчетата от оръжието бяха пръснати около веригата, която завързваше китките му за земята.

— Ема, моля те… — започна Кристина, ала Ема вече беше замахнала с меча си. Не беше Кортана, но устоя — веригата се строши и Кийрън скочи на крака. Кристина го улови за ръката. — Трябва да вървим — каза с трескави очи. — Можем да използваме артефакта, за да се върнем…

— Повикай всички при себе си — каза Ема и пъхна меча в ръката й. — Аз трябва да взема Черната книга.

Кристина се опита да й върне меча.

— Какво? Къде?

Ала Ема вече тичаше, оттласквайки се от неравния под, за да се хвърли към стъпалата на престола. Чу как кралят изрева, чу Джулиън да вика името й. Беше стигнала до най-горното стъпало. Тронът се извисяваше над нея, тъмен и гранитен, разпечатаните и подвързани страници почиваха върху една от масивните каменни облегалки.