Кралица на въздух и мрак [bg]

Иохаид и Етна се втурнаха към краля, мечовете блестяха в ръцете им, лицата им бяха потресени. Адаон също пристъпи към баща си. Кийрън не помръдваше. Облягаше се тежко на рамото на Кристина с безизразно лице.

Коленичил, кралят дращеше гърлото си. На изумление на Ема, силите като че ли го напускаха… ръката му се опита да извади стреличката от гърлото му, а после се отпусна безпомощно до тялото. Адаон сведе поглед към него.

— Татко — каза ниско. — Прости ми.

Лицето на Етна се разкриви. Джейс и Клеъри, окървавени и мръсни, гледаха смаяно. Сякаш от много далече, Ема си даваше сметка, че става свидетел на нещо забележително. Смъртта на крал, властвал в продължение на хиляда години.

Етна се обърна яростно към Кийрън.

— Родоубиец! — изкрещя тя. — Отцеубиец!

— Опитваше се да спаси Адаон! — изкрещя Марк. — Сляпа ли си, Ездачко?

— Защото иска да стане крал — изръмжа Иохаид. — Защото иска трона!

Кралицата започна да се смее. Отскубна се с лекота от алените стражи, които я държаха, сякаш се освобождаваше от паяжини, макар че някои от тях паднаха с писъци на пода, дланите им бяха изгорени и почернели, пръстите им — счупени.

— Вече се бият за трона ти като кучета, счепкали се за кокал — каза тя на краля. От крайчетата на устните му се стичаше кръв, очите му бяха забелени. Кралицата сграбчи Адаон за ръката и той изкрещя от уплаха и болка. Косата на кралицата се уви около двамата, докато тя се ухилваше на краля. — Ти ми отне сина, а сега аз ще отнема твоя.

С тези думи изчезна и Адаон изчезна заедно с нея. Кралят изкрещя и се свлече на земята, дращейки с облечените си в ръкавици ръце. Короната се изтърколи от главата му върху каменния под, докато от устата му излизаха задавени думи. Може би се опитваше да каже името на кралицата или пък на Адаон. Може би дори това на Кийрън. Ема никога нямаше да разбере. ТЯЛОТО на краля се вцепени и се свлече и двамата Ездачи изкрещяха.

Беше напълно неподвижен, ала кръвта му продължаваше да тече около него, малки ручейчета, криволичещи по пода. Алените стражи се отдръпваха от тялото му, лицата им се превърнаха в маски на ужас.

Уинтър отпусна копието, което беше насочил към Ема.

— Кралят е мъртъв! Крал Араун е мъртъв! — провикна се и Ема осъзна, че трябва да беше вярно: безопасно бе да изречеш истинското име на краля, когато той вече не беше между живите.

Алените стражи се разбягаха (освен Уинтър, който не помръдваше), изливайки се през вратата на тронната зала като алена река. Кристина викаше останалите ловци на сенки, с едната си ръка държеше Марк, а с другата — зашеметения на вид Кийрън. Джейс и Клеъри се прекатериха през купчина камъни, за да стигнат до тях. Джулиън бе само на няколко метра. Ема се втурна да бяга в същия миг, в който тялото на краля избухна в пламъци.