Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Стори й се, че долавя лека ирония в тона му.
Та сега разглеждаха музея „Орсе“. Александър се спираше пред картините, приближаваше се до тях, отдалечаваше се, за да добие обща представа, Макс тътреше маратонки по паркета, Зое се колебаеше кого да копира, братовчед си или приятеля си.
- Откакто Макс живее у вас, ти престана да говориш с мен - порица я Александър, когато Зое заразглежда до него картина на Мане.
- Не е вярно... Обичам те, нищо не се е променило.
- Напротив. Ти си се променила... Не ми харесва зеленото, което си сложила на очите си... Вулгарно е. И те състарява. Ужасно е!
- Ти кои картини си избра?
- Още не знам...
- Ще ми се да спечеля. Знам какъв подарък ще поискам от майка та!
- Какъв?
- Пълен комплект гримове. За да стана като Ортанс.
- Но та и така си красива!
- Не, не като Ортанс...
- Ти се обезличаваш! Искаш да подражаваш във всичко на Ортанс.
- И ти се обезличаваш, правиш всичко като баща ти! Да не мислиш, че не съм забелязала?
Разделиха се обадени и Зое отиде при Макс, който се беше захласнал по гола жена на Реноар.
- Гола мадама! Не знаех, че в музеите имало такива работи.
Зое се захили и го ръгна с лакът.
- Не го казвай пред леля, че ще припадне.
- Дреме ми. Вече си отбелязах три картини!
- Къде си ги отбеляза?
- Тука... - показа й дланта си, където беше надраскал наименованията на три платна на Реноар.
- Не може да избираш три пъти един и същ художник.
- Ми на мен ми харесват мацките на този. Симпатични са и изглеждат щастливи.
По време на обяда Ирис доста се затрудни, докато разприказва Макс.
- Не ти е много богат речникът, миличък - не пропусна да отбележи. - Но вината не е твоя, това е въпрос на възпитание!
- Ми да... но пък знам разни неща, дето вие не знаете! Неща, които не се нуждаят от богат речник. За какво служи богатият речник?
- Помага ти да мислиш. Да изразяваш с думи емоциите, усещанията си... Да проясняваш ума си, като назоваваш нещата с точните им думи. И като проясняваш ума си, се изграждаш, научаваш се да мислиш, ставаш личност.
- А, пука ми. Мен и така ме уважават! Не давам никой да ми се качва на главата!
- Не исках това да кажа... - започна Ирис, но предпочете да прекрати разговора.
Между нея и момчето зееше пропаст и тя не беше сигурна, че иска да я преодолее. За да няма сръдни, реши да подари и на тримата по нещо по техен избор. Тръгнаха да обикалят магазините в квартал Маре. „Дано по-скоро свърши тази тегоба, Жо да приключи с книгата, да я предам на Серюрие и да отидем в Довил. Заедно ще изчакаме да я прочете и да си даде мнението. С нас ще бъде Кармен или Бабет и няма да се налага да се съобразявам по цял ден с децата.“ Беше склонила Жозефин да прекара целия юли с тях. „Ако се наложи да се направят някакви промени, ще бъдем заедно, така е по-разумно.“ Жозефин прие с голяма неохота. „Не харесваш ли къщата ми?“ „Да, да, харесвам я - отговори Жозефин, - просто не искам да прекарам цялата си почивка с вас. Да се чувствам като дете идиотче.“
Докато се мотаеха из квартал Маре, Зое почувства угризения на съвестта, отиде при Александър и пъхна ръката си в неговата.
- Какво искаш? - сърдито я попита той.
- Ще ти кажа една тайна...
- Не ме интересуват тайните ти!
- Да, но е страхотна тайна.
Александър омекна. Не му се искаше да дели братовчедка си с този Макс Бартийе, дето му го натрапваха при всяко излизане. „Няма как да го разкарам, а и той се държи така, сякаш не съществувам! И то само защото живее в предградие, а аз в Париж. Взема ме за буржоазно синче и ме презира. Колко по-хубаво беше, когато със Зое си бяхме само двамата.“
- И каква е тази тайна?
- Ето, виждаш ли, че те интересува! Само не казвай на никого, обещаваш, нали, закълни се!
-Да...
- Ами... Гари е кралска особа.
И Зое му разказа всичко от игла до конец: вечерта пред телевизора, снимките в интернет, Уилям, Хари, Даяна, принц Чарлс. Александър сви рамене и заяви, че това са абсолютни измишльотини.
- Никакви измишльотини не са, Алекс, кълна ти се! Истина е, щом и Ортанс повярва. Станала е ужасно благосклонна към Гари. Вече не му говори отвисоко, пра’и му чупки в кръста... Преди ич не го кльомаше!
- Вече се изразяваш ужасно като него...
- Не е хубаво да ревнуваш.
- Не е хубаво да лъжеш.
- Не лъжа бе кресна Зое, - истина е...
Тя отиде мри Макс и го задърпа да потвърди. Макс увери Александър, че всичко било самата истина.
- Ами Гари, той какво казва? - попита Александър.
- Нищо... Били сме в грешка. И той като майка си разправя, че това бил двойник, ама ние не вярваме на тези локуми за двойниците, нали, Макс?