Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Кой е закупчикът ви? - попита тя с широка усмивка, която никак не се съчетаваше с металния блясък в очите й.
- Шавал - отговори Жозиан, като си вееше с ръка.
Беше горещо и задушно, а Марсел все още не бе наредил да инсталират климатици в административните помещения. „Тачи жега ще ми спре овулацията!“
- Смятам да поработя с него... Вече съм наясно с дейностите » склада, интересно е наистина, но ми се иска да науча още нещо.
„Неизменната изкуствена усмивка! Тази ме взема за глупачка! -кипеше Жозиан. - Дори Жинет и Рьоне са се хванали на номерата й. Да не говорим за работниците в склада, направо лигите им ка-пят.“
- Само поискай... Сигурна съм, че ще бъде възхитен да приеме стажантка като теб.
- Искам най-вече да опозная вкусовете на клиентите, да се науча да ги определям и насочвам. Човек може да продава евтини и красиви стоки!
- Защото ние продаваме грозотии, така ли? - не се сдържа Жозиан, изнервена от снизходителния тон на хлапачката.
- В никакъв случай, Жозиан... не съм казала такова нещо.
- Не, но намекна! Иди при Шавал... Сигурна съм, че ще те вземе, само че побързай, защото напуска в края на месеца. Кабинетът му е на горния етаж.
Ортанс й благодари с дежурната си автоматична усмивка, на която Жозиан не отвърна. „Ще стане интересен сблъсък между тези двамата!“ - помисли си тя и се почуди кой кого ще изяде.
Погледна през прозореца да види дали колата на Шавал е в двора. Да, паркирана точно в центъра! Другите да му мислят как и къде да спират.
Светлинният сигнал на телефона й замига и тя вдигна. Анриет Гробз искаше да говори с мъжа си.
- Няма го още - отговори Жозиан. - Имаше уговорена среща в квартал Батиньол, трябва да се появи към десет часа...
Всъщност той като всяка сутрин беше на джогинг. Пристигаше плувнал в пот, вземаше душ у Рьоне, гълташе си витамините, преобличаше се и започваше работния си ден с младежка енергия.
Анриет Гробз поръча да й звънне веднага щом пристигне и Жозиан обеща да предаде съобщението. Анриет затвори, без да й каже довиждане и без да й благодари. На Жозиан й се сви сърцето. След тожова години трябваше вече да е свикнала, но не - някои дребни унижения те смазват повече от шамаросване по физиономията. Е, скоро нещата ще се променят и тогава... „Тогава нищо - възпря се тя, - дреме ми за Клечката, тя това си го търсеше.“
Докато Ортанс се обучаваше при Шефа, Зое, Александър и Макс се мотаеха из залите на музея „Орсе“, където ги беше завела Ирис още от сутринта с надеждата, че платната на импресионистите ще ги впечатлят и усмирят. Не понасяше вече Ботаническата градина, опашките пред различните атракциони, виковете, прахоляка, жалките плюшени играчки - спечелените от тях трофеи, с които се фу-каха и които тя трябваше да мъкне. „Време е Жо да свършва, а аз да се върна към предишния си начин на живот. Не издържам тези побеснели пубертета! С Александър се справям донякъде, но тия двамата ми идват в повече! Колко са невъзпитани! Малката Зое, която беше очарователна, сега е станала направо чудовище. Сигурно под влияние на Макс.“ След музея смяташе да ги заведе на обяд в кафе „Марли“ и да ги поразпита за впечатленията им от видяното. Беше им казала всеки да си избере три картини и да си каже мнението. Победителят щеше да получи подарък. „Така и аз ще мога да си купя нещо. Ще ми подейства отпускащо.“ Идеята за музея беше на Филип. Снощи, когато си лягаха, той й беше подхвърлил: „Защо не ги заведеш в музея „Орсе“? Ходихме с Александър и ми се стори, че остана очарован.“ Малко преди да загаси лампата я попита:
- А книгата ти, какво става, напредваш ли?
- С бързо темпо.
- Ще ми дадеш ли да я прочета?
- Щом приключа, веднага.
- Добре! Бързай да я свършиш, за да имам какво да чета през лятото.