Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
За да прогони тези мисли, отвори електронната си поща. Имаше мейл от Антоан. Последният им разговор прерасна в разправия заради госпожа Бартийе.
Скъпа Жо,
Обаждам ти се, за да ти съобщя накратко новините покрай мен. Ще се зарадваш да научиш, че в края на краищата последвах съвета ти и обявих стачка. Настъпи ужасна бъркотия! Ли не знаеше какво да свърши по-напред. Търчеше на всички страни с оцъклен поглед. Изгладнелите крокодили сринаха две прегради и изядоха двама работници. Наложи се да ги застреляме, както и всички онези, които се втурнаха да бягат! Не е лесно да улучиш крокодил. От рикошетите пострадаха немалко гледачи! Бяхме на косъм от бунта! Случката се превърна в тема номер едно, новина номер едно, публикуваха я на първа страница на местния вестник и г-н Уей ми изпрати солиден чек, плати ми цялата сума, която ми дължеше до момента!
И още нещо: разбрах, че Ли е на страната на Уей. Когато заявих, че не желая повече да работя, той не ми повярва. Гледаше ме с малките си жълти очи, чудеше се дали не го будалкам. Постоянно се мъкнеше по петите ми, изникваше ненадейно, вървеше подире ми, когато ходех до магазинчето на Милен, и на няколко пъти го сварих да шепне по телефона като заговорник. Криеше нещо. Иначе защо ще шепне на китайски, като знае, че не разбирам бькел езика? Оттогава го подозирам. Взех си куче и тайно му пускам залък под масата да опитва храната ми. Ще кажеш, че съм станал параноик, но ми се привиждат крокодили на всяка крачка.
Докато стачкувах, помогнах на Милен. Тя е свестен човек, да знаеш. Много е находчива. Трепе се, банка по дванайсет часа на ден, не си почива дори в неделя! Магазинът й е винаги пълен с клиентки. Печели луди пари. Откриването беше истински триумф и оттогава късметът е с нея. Има огромен успех. Китайките хвърлят всичките си пари, за да станат красиви като запад-нячките. Продава гримове и прави всякакви козметични процедури. Наложи се да пътува на два пъти до Францш да се снабдява. Докато отсъстваше, я замествах в магазина и да ти кажа, хрумнаха ми разни идеи. Ще забогатея и ще стана важна клечка, дори да се наложи да отида да живея в Китай! Щом китайците ни заливат с евтините си стоки, ние можем да им го върнем, като им продаваме нашите знания и умения!
„Ето го, все същият - каза си Жозефин паникьосана. - Иска всичко и веднага. Нищо не е разбрал.“
Почти престанах да пия. Само по едно уиски привечер, на залез слънце. Не повече, кълна ти се... Сдве думи, аз съм щастливец и най-после почти стигнах до целта! Впрочем мисля, че ще трябва да се разведем. Това ще улесни нещата, ако предприема нови начинания...
Да се разведем! Сякаш я бе ударил. Да се разведем... Никога досега не се беше замисляла по въпроса. „Но ти си моят мъж - каза тя на глас, втренчена в екрана. - Дали сме си дума за добро и за лошо.“
Редовно се чувам с момичетата и те очевидно са добре. Много се радвам. Надявам се, че двамата Бартийе най-после са се махнали и ти си престанала да се правиш на спасител! Такива като тях са паразитите на обществото. Много лош пример за дъщерите ни...
„Ама той за какъв се мисли? Позволява си да ме поучава, понеже приятелката му трупа пари от черни точки и фон дьо тен!“
Трябва да се разберем за лятната ваканция. Все още не съм мислил как ще се организирам. Няма да мога да се махна оттук.
Скоро идват първите ми нови поколения. Кажи ми плановете си и ще се съобразя с тях. Целувам те, Антоан.
77.77.: Сега, след като печеля пари, ще съм в състояние да си връщам заема. Няма да се притесняваш повече. Ще се обадя на Фожрон. На него ще му се наложи да ми говори с друг тон!
77.77.: Снощи открих, че мога да гледам по телевизията „Въпроси за шампиони “/ Излъчват го един ден по-късно. Супер, нали?
Жозефин сви рамене. Имейлът на Антоан породи у нея тожова противоречиви чувства, че тя се хвана как седи и зяпа тъпо монитора.
Погледна часовника. Ирис щеше да се върне с децата. Госпожа Бартийе щеше да се върне от срещата си с Алберто. Ортанс от работата при Шефа. Край на спокойствието! Ще трябва да продължи утре. Нямаше търпение да продължи.
Изключи компютъра и стана от масата да направи вечерята. Телефонът звънна. Беше Ортанс.
- Ще закъснея малко. В службата има някаква почерпка...
- Какво значи „малко“?
- Не мога да ти кажа точно... Не ме чакайте за вечеря. Няма да съм гладна.
- Ортанс, как ще се прибереш?
- Някой ще ме докара.