Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Макс потвърди със сериозен вид.
- А ти вярваш ли, че е истина? - обърна се Александър към Макс.
- Ми да... нали ги видях. По телевизията и в интернет. Може да не се изразявам правилно, ама не съм сляп!
Александър се усмихна.
- Майка ми те засегна, а?
- Ми да, ми как... Кат’ е тъпкана с мангизи, това не й дава право да обижда тия, дето нямат!
- Да, така е. Ти не си виновен.
- И майка ми не е виновна. До гуша ми дойде от префърцунени-те й буржоазни приказки. Смешница!
- Ей, я стига! Тя ми е майка...
- Престанете, остава сега да се скарате... Хайде, сдобрете се!
Александър и Макс удариха длани. Тримата тръгнаха заедно напред. Ирис им викна да я изчакат, на една витрина беше видяла някаква риза. Те спряха и Макс попита Александър:
- К’ъв ти е мобилният?
Александър го показа и Макс извика:
- Същият като моя, копеле! Съвсем същият! А как звъни?
- Най-различно. Зависи кой се обажда...
- Я дай чуя, а? Може да си разменим някои...
Двамата започнаха да взаимно да си прослушват телефоните, забравили за Зое.
- Знам какво искам - нацупи се тя. - Мобилен телефон. Ще отида в магазина за крадени вещи в Коломб и ще си свия един!
Жозефин се събуди първа и слезе да си приготви закуска. Обичаше сутрините, когато беше сама в просторната кухня с голям прозорец с изглед към плажа. Слагаше филийките в тостера, кипваше вода за чая, изваждаше маслото и конфитюрите. Понякога си опържваше яйце на око с наденичка или бекон. Закусваше, любувайки се на морето.
Липсваха й героите й. Флорин, Гийом, Тибо, Бодуен, Гибер, Танкред, Изабо и всички останали. „Отнесох се несправедливо към нещастника Бодуен. Едва се беше появил и побързах да го убия. Само защото бях бясна на Шърли.“ Пронизваше я тръпка при мисълта за Гибер. И тя като Флорин беше запленена от него. Случваше се нощем да сънува как я целува, долавяше мириса му, чувстваше нежните му меки устни върху своите, отвръщаше на целувката му, а той полагаше кама на гърдите й. Събуждаше се разтреперана. Мъжете от онова време наистина не са си поплювали! Спомни си едно описание в стар ръкопис. Съпруг, който присъства, когато жена му ражда. „Над сто кила плът, кръв и избухливост. В едната ръка дълга тежка маша, в другата - грамаден кафеник, пълен с вряла течност. Детето се оказа момче и бащата се отпусна, едновременно плачеше, молеше се, гръмогласно се смееше.“ Жените имат право единствено да раждат. Изабо пееше красноречива песничка: „Майка казва, че на мъж със сърце ме дала. То какво е туй сърце? Знае само да ме мушка, ръга ме като добиче.“ Даде ръкописа на Ирис и тя го занесе на Серюрие. Щом звъннеше телефонът, двете се стряскаха.
Тази сутрин Филип пръв слезе при нея в кухнята. И той беше ранобуден. Ходеше за вестници и кроасани, изпиваше първото си кафе за деня навън и се прибираше да закуси вкъщи. Идваше в края на седмицата. Пристигаше в петък вечер и се връщаше обратно в неделя. Отпускът му беше през август. Водеше децата на риболов. Ортанс не ходеше с тях, предпочиташе да остане с приятелите си на плажа. „Трябва да се запозная с тях“ - си казваше Жо. Не смееше да я помоли да й ги представи. Ортанс излизаше често вечер. Казваше: „О, мамо! Във ваканция съм, вече не съм бебе, нека си излизам...“ „Но като Пепеляшка да си тук в полунощ“ - беше отсякла ужким на шега Жозефин, но не успя да скрие притеснението си. И се боеше от реакцията на Ортанс. Неочаквано обаче Ортанс се съгласи. Успокоена, Жозефин повече не повдигна въпроса и дъщеря й се прибираше точно на минутата. След вечеря се чуваше кратък зов на клаксон, Ортанс изяждаше набързо десерта си и ставаше от масата. Първия път Жозефин я чака до дванайсет, ослушваше се за стъпките й по стълбите. После, успокоена от точността й, се унасяше в сън. Това беше единственият начин да има мир! „Не мога да си позволя да се сражавам с нея всяка вечер. Ако баща й си беше тук, щяхме да си поделим ролите, но сама нямам сили да се разправям с нея всяка вечер и тя го знае.“
През август момичетата щяха да отидат при баща си в Кения и тогава на него щеше да се падне ролята на надзирател. Засега най-важното за Жозефин беше да не си хаби силите в нескончаеми спорове с дъщеря си.
- Искаш ли топъл кроасан? - попита Филип и сложи на масата вестниците и плика от хлебарницата.
- Да. С удоволствие...
- За какво се беше замислила, когато влязох?
- За Ортанс и вечерните й излизания...
- Дъщеря ти е твърдоглава. Има нужда от баща с желязна ръка...
Жозефин въздъхна.
- Вярно е... Но точно защото е толкова твърдоглава, не се безпокоя прекалено за нея. Не ми се вярва да се забърка в неприятности. Тя знае точно какво иска.