Жълтите очи на крокодилите

Почти е решила да се откаже от всичко, да му даде състоянието си, когато вярната й Изабо се завръща, придружена от рицари, дошли да я освободят. Когато претърсва замъка, за да я открие, Изабо се натъква на истинско съкровище: натрупаните от Гибер богатства на вдовиците, които е омаял, преди да срещне Флорин. Тя ги дава на Флорин, която постепенно се съвзема. Отказва се да гони съвършенството и решава да заживее нормален живот, вместо да става светица приживе, защото само горделивият съперничи на Бог по чистота, а това е смъртен грях. Флорин присъства на екзекуцията на Гибер, който е изгорен на клада, и не може да сдържи сълзите си, когато вижда как онзи, когото тожова е обичала, се превръща в пламтяща факла, без да извика, нито да помоли за прошка. „Ще отиде направо в ада и сам си е виновен!“ - заявява Тибо Младши. Ето я отново вдовица и още по-богата от преди.

„Досущ моя случай - каза си Жозефин, ставайки от компютъра, за да се разкьрши. - Скоро и аз ще взема още двайсет и пет хиляди евро, само дето нямам мъж в живота си. С времето ставам все по-богата и по-самотна!“ Лука пак бе изчезнал. Станаха десет дни, откакто не й се беше обаждал. Не беше идвал в библиотеката. Вероятно е зает с фотосесии някъде по света. Тя въздъхна, разтри кръста си и отново седна пред компютъра. На Флорин й оставаше още един съпруг... Последният. „Този вече ще е правилният, реши тя. Искам щастлив край.“ Имаше нещо наум. Името му ще е Тан-кред дьо Отвил. Благородник, стар познат и съсед на Флорин. Луда глава, алчен мъж, който не почита нито закона, нито вярата. Един от участниците в заговора, организиран срещу нея от Етиен Черния мажо след кончината на първия й мъж. Опитвал се е да я отвлече, за да заграби замъка и земите й. Оттогава се е покаял много-кратно, скоро се е върнал от кръстоносен поход и желае да живее като праведен християнин, далеч от земните изкушения. Идва у Флорин да я помоли да му прости онова прегрешение. Флорин се омъжва за него, оставя замъка на порасналия си син и отива да живее с Танкред в неговите земи. На път за замъка му спират в една гора недалеч от областта Поату и виждат сламена колиба, в която се настаняват и заживяват в молитви, хранят се със зеленчуците, които отглеждат, утоляват жаждата си с дъждовна вода, обличат се в кожи и беседват край огъня. Щастливи са, обичат се и един ден, когато отива да търси вода, Танкред попада на сребърна мина. От среброто може да се изсекат огромни количества динарии, парите, пуснати в обращение от Карл Велики. Ще станат неописуемо богати! В първия момент Флорин е съсипана, но после вижда в тези повторения божие знамение - очевидно такава е съдбата й. Длъжна е да се подчини на ориста си и да приеме купищата пари. С новопоявилото се богатство отваря приют за бездомници, който управляват двамата с Танкред, и му ражда много деца. КРАЙ.