Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Кой ден сме днес? - обърна се Жозефин към Бабет, която току-що беше влязла в кухнята.
- Единайсети юли... Рано е още за фойерверки!
„Фойерверки!“ След два дни е годишнината от смъртта на баща
й. Никога не забравяше датата.
- Какво да готвим за обяд? Имате ли нещо предвид? - осведоми се Бабет.
- Нищо... Искате ли да отида до пазара?
1 Кучето лае, кучето спи, кучето тича (англ.). - Б. пр.
- Не. Аз ще отида. Свикнала съм... Просто попитах, за да разбера дали не искате нещо по-специално.
Кармен си беше взела отпуск през юли. Остана в Париж да се грижи за старата си майка, сприхава дуеня, която страдаше от ем-физем, но си беше с акъла. Беше заробила дъщеря си и й беше попречила да има свой живот. Жозефин се чувстваше по-добре с Бабет. Не можеше да се отпусне с Кармен. Маниерите й на изискана гувернантка я парализираха. В нейно присъствие не можеше да се пребори с чувството, че стои изгърбена или си бърка в носа.
- Много сте мила, Бабет... Как е дъщеря ви?
- Марилин? Добре е. Скоро ще вземе диплома за секретарка. Много е разумна. За разлика от мен!
- Гордеете се с нея...
- Не мога да свикна с мисълта, че съм родила такова умно дете! И добричко на всичко отгоре! Веднъж и аз да извадя късмет. Човек никога не знае, нали така?
Стоеше пред отворения хладилник, проверяваше какво липсва и какво трябва да напазарува. Седна на масата да направи списък на покупките, потърси молив из разхвърлените неща, но си спомни изведнъж, че бе бучнала един в косата си, и го дръпна, избухвайки в смях.
- Каква съм забравана. Чакайте, сетих се нещо. Намерих това в джоба на дънките на дъщеря ви. За една бройка да го пусна в пералнята! - извади мобилен телефон и го сложи на масата. - По-добре да им казват не мобилни, а лабилни. Вече два ми се удавиха в тоалетната чиния, докато чистех.
- Не че искам да ви противореча, Бабет, но дъщерите ми нямат мобилни телефони.
- Не че искам да ви противореча, но този наистина е на Ортанс. Беше в дънките й.
Жо взе телефона и го прибра в джоба си. Бабет я изгледа съучастнически.
- Не знаете откъде го има, а?
- Да. И понеже не искам първа да повдигам въпроса, ще изчакам тя да се издаде...
На 13 юли предобед Жозефин се прибираше, след като бе ходила да тича в гората. Морският бриз развяваше косата й и хвърляше кичури през лицето й, а тениската лепнеше на гърба й на грозни потни петна. Потта смъдеше в очите й.
Угнетена от натрапливата мисъл „преди трийсет години татко умря, преди трийсет години татко умря, преди трийсет години татко умря“, тя си бе обула маратонките и бе отишла да тича. Четирийсет и пет минути! Издържа четирийсет и пет минути! Хвърли поглед на часовника си и се поздрави. Бягането й помагаше да мисли. Мислите й се лееха, докато крачките й ставаха все по-уверени и равномерни. През нощта бе валяло. Вдишваше мириса на мокра пръст, смесен с надигащото се ухание на зеленината, орловите нокти, горския мъх, гъбите, сухите листа, целия букет от аромати и соления морски мирис, усещаше всепроникващата влага по лицето си и я близваше бързо с език. Бягаше, заслушана в птичето, което пееше „чи, чи“, сякаш я подтикваше „търчи, търчи“; или другото, което твърдеше „ми да, ми да“... и - говореше на баща си. „Татко, миличък, татко, ако си тук, дай ми знак...“ - „Ми да, ми да...“, издателят скоро ли ще се обади? Защо ли се бави? Станаха петнайсет дни, откакто му го занесе! „Ми да, ми да...“ - отвръщаше птичето. Добре би било днес да дойде отговорът, това ще значи, че ти бдиш над ръкописа! Вчера майка им се обади по телефона и дълго разговаря с Ирис. „Мама смята, че Шефа има любовница -пошушна Ирис на Жо. - Представяш ли си Шефа в леглото?“ Вдигна пръст на устните си, за да не говорят пред децата, и двете седнаха в кухнята, след като останалите си легнаха. „Намира го освежен, подмладен, в настроение. Употребявал разни кремове, боядисал си бил косата, стопил шкембето и от време на време прекарвал нощта някъде нанън! Мама надушва съперница. Ровила из нещата му и открила снимка на Шефа, прегърнал някаква жена. Сластна брюнетка с щедър бюст и дълга коса. Младичка. На гърба е драснал името й: Наташа, и едно сърце. Снимката е направена на някаква вечеря в „Лидо“. Хвърлял пари и фирмата теглела масрафа за нейна сметка. На неговата възраст! Представяш ли си!“ „И тя какво смята да прави?“ - беше попитала Жозефин, припомняйки си видяното на перона на гарата.