Кралица на въздух и мрак [bg]

Задавен звук се откъсна от краля. Пред невярващия поглед на кралицата той стисна юмруци толкова силно, че ръкавиците му се изкривиха и строшиха. Металните парчета се забиха в кожата му и около назъбените им ръбове изби кръв.

— Тя знае името ти? — Гласът на кралицата се извиси. — Тази нефилимска жена знае името ти?

— Дръпнете се, Ездачи — нареди кралят с глас, сякаш го душаха. — Дръпнете се, всички!

Ездачите и алените стражи замръзнаха. Осъзнала какво се случва, кралицата изпищя и се втурна към Анабел, вдигнала ръце. Ала беше твърде късно. Обвила ръце около Аш, Анабел се хвърли заднешком в Портала.

Разнесе се звук като от разкъсване на плат, Порталът се отвори, разтягайки се, а после се затвори над тях. Кралицата едва успя да спре, извивайки тялото си, за да не полети през Портала.

Джулиън си пое рязко дъх. Образът се беше променил — сега виждаха Анабел и Аш насред съсипаната пустош, обвити от бушуващи пясъци. Кралицата изпищя и протегна ръце, сякаш би могла да докосне Аш, да го вземе в прегръдките си, и за миг на Ема почти й дожаля за нея.

Пясъкът отново се завихри и Аш и Анабел изчезнаха от погледите им. Кралят се свлече в трона, заровил лице в ръцете си.

Кралицата се извърна рязко от Портала и тръгна към него. Скръб и ярост бяха изписани върху лицето й.

— Ти обрече и второто ми дете на смърт, повелителю на сенки — заяви тя. — Никога няма да има друго.

— Достатъчно с глупостите ти! — сопна се кралят. — Аз съм този, който даде жертва за детето ни! — Той посочи съсипаното си лице, проблясващите кости там, където би трябвало да има плът. — Децата ти винаги са били единствено украшение за твоята суета!

Кралицата изпищя нещо на език, който Ема не разбираше, и се нахвърли върху краля, изваждайки инкрустирана със скъпоценни камъни кама от корсета си.

— Стражи! — изкрещя кралят. — Убийте я!

Ала алените стражи бяха замръзнали, гледайки ужасено, докато кралицата замахваше с камата. Кралят вдигна ръка, за да се предпази, и изрева от болка, когато ножът потъна в рамото му. Кръв оплиска земята под трона и това като че ли извади алените стражи от вцепенението им. Те се хвърлиха напред, за да сграбчат кралицата, която се обърна яростно към тях. Дори Ездачите бяха зяпнали.

— Сега!

Бърз като мълния, Адаон метна мечовете, които държеше, в нетърпеливите ръце на ловците на сенки, които го заобикаляха.

Ема улови един във въздуха и се втурна към Марк и Кийрън, с Джулиън и Кристина от двете си страни.