Кралица на въздух и мрак [bg]

— Той е мой син — заяви кралицата с презрение. Погледът й пробяга между двамата Ездачи. — Вие сте от най-древната магия, магията на природните стихии. Заслужавате нещо по-добро от това да ближете ботушите на Тъмния крал като кучета.

Откъсна очи от Аш и се приближи до краля, а светлината разпалваше огънчета в косата й.

— Ти! Измамник. Обещанията ти за съюз бяха като сухи листа, разлетели се във въздуха.

Кралят остави копието на Черната книга върху облегалката на трона си и се изправи на крака. Ема усети как я побива тръпка на удивление. Кралят и кралицата на феите, изправили се един срещу друг, пред нея. Беше като сцена от някоя легенда.

Пръстите я сърбяха почти нетърпимо за меч.

— Правя това, което правя, защото трябва — заяви кралят. — Никой друг не притежава силата да го стори! Нефилимите са най-големият ни враг. Открай време е така. И все пак ти си готова да сключваш договори с тях, да търсиш мир, да живееш заедно с тях. — Той се изсмя подигравателно. — Да им дадеш тялото си.

Ема отвори широко уста. Толкова грубо, оформи тя безмълвно срещу Кристина.

Кралицата изпъна гръб. Беше все така слаба и изпита, ала силата на кралската й природа сякаш струеше от нея като светлина от лампа.

— Имаше своя шанс с нашето дете и понеже не вярваше, че една жена може да бъде силна, го захвърли на вятъра. Няма да ти дам още едно от децата си, за да го обречеш равнодушно на смърт!

Първия наследник — помисли си Ема. — Значи, е вярно.

Из стаята се разнесе шепот на изумление… но не от човешките пленници, а от Ездачите и алените стражи. Лицето на краля почервеня от ярост и той махна с ръка, облечена до лакътя в златна рицарска ръкавица, към бушуващия Портал на северната стена.

— Погледни в този Портал, прекрасна кралице — каза той през зъби и образът в Портала започна да се променя. В допреди миг пустия пустинен пейзаж сега се виждаха фигурки, стрелкащи се между дюните с отровен цвят. Небето бе придобило изпепелено ръждив и златен оттенък.

Ема чу Клеъри да издава странен задавен звук.

— Отворих излаз към друг свят. Свят, чиято материя е отровна за нефилимите. Нашите земи са защитени от неговата пръст, а отровата вече се разпростира из Идрис.

— Не са лей-линиите — прошепна Кристина. — А морът.

Обърнаха се, взрени в Портала. Сцената отново се беше променила. Същата пустиня, но след битка. Пясъкът беше поаленял от кръв, навсякъде имаше тела, разкривени и почернели от слънцето. Чуваха се далечни писъци и вой, смътни като спомена за нещо ужасно.

Джейс се обърна рязко към краля.

— Какво е това? Кой е този свят? Какво си направил?

Пръстите на Клеъри се сключиха около китката на Ема, стискайки я с всичка сила. Гласът й бе по-слаб от шепот.

— Това съм аз.

Ема се взираше през Портала. Яростни пориви на вятъра разнесоха пясъка, разкривайки тяло в черни нефилимски дрехи, от разкъсаните гърди стърчаха бели кости. Водопад от червена коса се стелеше по пясъка, смесвайки се с кръвта.