Кралица на въздух и мрак [bg]

Анабел все още стенеше тихичко. Хвърли ужасен поглед към Ема, Джулиън и Марк (което беше нелепо, помисли си Ема, при положение че те очевидно бяха пленници) и изпълнен с копнеж към Аш.

Абсолютна лоялност, каза си Ема. Нищо чудно, че Анабел се беше привързала толкова бързо и толкова силно към Аш.

Кралят щракна с пръсти пред лицето й.

— Върни се при Адаон, момиче.

Ема настръхна, но не каза нищо. Прекоси бавно стаята, за да отиде при Адаон и останалите, отказвайки да достави на краля удоволствието да я види как бърза.

Стигна при тях в същия миг, в който Анабел нададе още един скимтящ писък. Ема застана до Джулиън и улови ръката му. Мускулите му подскочиха под допира й. Тя обви пръсти над китката му и Джейс се отдръпна, давайки им пространство.

Ема почувства под пръстите си окървавения парцал около ръката му. Помни какво би искала Ливи — помисли си. — Недей сама да си търсиш смъртта.

Кралят се обърна към Иохаид:

— Дай меча си на Аш, Ездачо.

Иохаид се дръпна назад, видимо слисан. Обърна се към Етна, но тя поклати глава и бронзовата й коса се разпиля над раменете й. Отговорът й бе ясен: Направи го.

Пред погледите им Иохаид подаде искрящия си бронзово-златен меч. Беше прекалено голям за Аш, който го пое с хватката на някой, свикнал да държи оръжия, но не толкова големи и тежки. Взря се в краля с потресени очи.

— Прережи гърлото на Кийрън, Аш Моргенстърн — нареди кралят.

Дори не се преструва — помисли си Ема. — Изобщо не го е грижа дали знаем кой е Аш.

— Не! — изкрещя Марк и се хвърли към Аш и Кийрън, ала алените стражи му препречиха път.

Бяха невероятно бързи и ядосани — беше ранил един от тях.

Клеъри ахна. Ема чуваше Кристина да шепне трескаво до нея, макар да не можеше да различи отделните думи. Кийрън остана на мястото си, загледан безстрастно в далечината, сякаш кралят изобщо не беше проговорил.

— Защо? — попита Аш.

Гласът му трепереше.

Ема се зачуди дали бе наистина, или се преструваше, за да си спечели съчувствие.

— Трябва да пролееш кралска кръв — каза кралят. — А Кийрън е най-заменимият.

— Ти си копеле! — изкрещя Марк, борейки се с оковите и хватката на алените стражи.

— Това е прекалено — извика Анабел. — Той е просто дете.

— Ето защо трябва да бъде направено сега — каза кралят. — Тъмните съзаклятия биха убили някой по-голям от него. — Приведе се напред, за да погледне Аш в лицето, пародия на загрижен възрастен. — Кийрън, така или иначе, ще умре, независимо дали от твоята ръка, или не. А ако не го направиш, той ще умре бавно, в неописуема болка.

Очите на Кийрън се плъзнаха бавно през стаята… но не към Аш. Откриха Кристина, която се взираше безпомощно в него, а после Марк, който се мъчеше да се отскубне от алените стражи.

По лицето му се разля усмивка.

Аш пристъпи напред. Хапеше долната си устна, мечът висеше хлабаво в ръката му. Най-сетне Кийрън го погледна.