Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Разбирам — рече Микаел.
— Наистина ли?
— Така мисля — отвърна той и тъкмо се канеше да сложи ръка върху ръката на Маргарета Далгрен, за да изрази своята симпатия, когато телефонът в джоба му избръмча.
Надяваше се да е Андрей, ала беше някой си Стефан Молде. Едва след няколко секунди Микаел го идентифицира като служителя от Института по радиоелектронно разузнаване, който се бе свързал с Линус Брандел.
— За какво става въпрос? — попита той.
— За среща с длъжностно лице на висока позиция, което пътува към Швеция и иска да се види с теб възможно най-рано утре в „Гранд Хотел“.
Микаел отправи извинителен жест към Маргарета Далгрен.
— Програмата ми е запълнена — отвърна той. — Ако изобщо ще се срещам с някого, искам най-малкото да разполагам с име и случай.
— Лицето се казва Едуин Нийдъм, а случаят засяга лице с псевдоним Осата, заподозряно в сериозна криминална проява.
Микаел усети да го залива вълна от паника.
— Окей — отвърна. — По кое време?
— В пет часа утре сутринта би било удобно.
— Сигурно се шегуваш!
— За съжаление, в тази история няма нищо, с което да се шегувам. Бих ти препоръчал да бъдеш точен. Мистър Нийдъм ще те приеме в стаята си. Мобилния си телефон ще трябва да оставиш на рецепцията. Ще бъдеш претърсен.
— Разбирам — заяви Микаел с нарастващо безпокойство. След това стана от мястото си и се сбогува с Маргарета Далгрен.
Трета част
Асиметрични проблеми
24 ноември — 3 декември
Понякога е по-лесно да съединиш, отколкото да разделиш.
В наши дни компютрите са способни с лекота да умножават прости числа с милиони цифри. Но е изключително сложно същата операция да се извърши в обратен ред. Дори числа с по сто цифри представляват сериозен проблем.
Трудностите във факторизирането на прости числа се използват за създаване на алгоритми за криптиране като RSA. Простите числа са се превърнали в приятели на тайните.
Глава 25.
Нощта и утрото на 24 ноември
На Лисбет не ѝ бе отнело много време да открие онзи Рогер, когото Аугуст беше нарисувал. В един сайт за стари актьори от т.нар. „Театър на революцията“ във Васастан бе видяла по-млада версия на мъжа. Казваше се Рогер Винтер и според мненията на негови колеги беше агресивен и завистлив. На младини изиграл две значими роли на големия екран, ала в последно време кариерата му била в застой и понастоящем беше далеч по-неизвестен от своя прикован към инвалидната си количка брат, Тобиас, устат професор по биология, който напълно се беше дистанцирал от него.
Лисбет си записа адреса на Рогер Винтер, а после хакна суперкомпютъра NSF MRI. Отвори и своята компютърна програма, където се опита да построи динамична система, за да открие елиптичните криви, които най-добре да се справят със задачата, при това, разбира се, с възможно най-малко итерации. Както и да се мъчеше обаче, не се доближаваше и с крачка до някакво решение. Файлът от АНС си оставаше непробиваем. Накрая тя стана и отиде в спалнята при Аугуст. Изруга. Момчето беше будно, седеше в леглото и пишеше нещо върху лист на нощното шкафче, а когато се приближи, тя видя нови факторизации на прости числа.
— Няма смисъл — промърмори тя. — По този път няма да стигнем по-далеч.
А когато Аугуст отново започна истерично да клати торса си, му нареди да се стегне и да заспива.
Беше твърде късно и Лисбет си каза, че е добре и тя да си почине малко. Легна на съседното легло и опита да се отпусне, но това се оказа невъзможно. Аугуст се извиваше и скимтеше, така че накрая Лисбет реши да каже още нещо, за да го успокои. Най-доброто, което ѝ хрумна, беше:
— Знаеш ли нещо за елиптичните криви?
Естествено, не получи отговор. Въпреки това се зае да обяснява възможно най-просто и ясно.
— Схващаш ли? — попита.
Аугуст не отвърна.
— Значи така — продължи тя. — Вземи например числото 3034267. Знам, че с лекота можеш да откриеш простите числа, които са негови фактори. Възможно е обаче да ги изведеш, като използваш елиптични криви. Нека например изберем кривата y2= x3 – x + 4 и точката P = (1,2) на кривата.
Написа уравнението върху листа на нощното шкафче, ала Аугуст сякаш изобщо не беше там. Тогава тя за пореден път си спомни за онези близнаци с аутизъм, за които беше чела. По някакъв загадъчен начин те успявали да намират големи прости числа. Но не можели да решат и най-елементарните уравнения. Навярно и с Аугуст беше същото. Може да беше по-скоро изчислителна машина, отколкото истински математически талант, а и това впрочем нямаше никакво значение в настоящия момент. Раната ѝ отново бе започнала да я боли. Освен това се нуждаеше от сън. И трябваше да прогони всички стари демони от детството, които присъствието на момчето бе разбудило у нея.