Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Може и да е вярно.
— Да, и вероятно е на страшно високо ниво. Камила никога не би се задоволила с по-малко. Според Кайса тя бързо се намърдала във влиятелни кръгове в Москва, като, между другото, станала любовница на един от депутатите в Думата, някакъв богат и властимащ тип, и покрай него започнала да събира около себе си странен рояк от топинженери и престъпници. Очевидно ги е въртяла на пръста си и е знаела точно къде се намира слабото място на икономическата мощ.
— И къде е било?
— Във факта, че Русия не е много повече от бензиностанция със знаме отгоре. Изнасят петрол и природен газ, ала не произвеждат нищо, което да си струва. Русия се нуждае от върхови технологии.
— И тя е искала да им ги даде?
— Поне се преструвала, че иска. Разбира се, имала си и своя собствена програма и Кайса беше неимоверно впечатлена от начина, по който примамвала хората и си издействала политическа защита. Кайса със сигурност е щяла да бъде вечно предана на Камила, ако не се изплашила.
— От какво?
— Кайса се запознала със стар войник от елитните части, майор, мисля, и си изгубила ума по него. Според конфиденциална информация, която Камила получила от любовника си, мъжът бил изпълнил някои съмнителни задачи за руското правителство — чисто и просто убийства. Така например убил известна журналистка, предполагам, че я познаваш — Ирина Азарова, която критикувала режима в серия репортажи и книги.
— О, да, истинска героиня. Ужасяваща история.
— Точно. В плана обаче била допусната грешка. Ирина Азарова щяла да се срещне с един критик на управлението в апартамент в закътана уличка в едно предградие югоизточно от Москва и според плана майорът трябвало да я застреля, докато излиза. Но се случило така, че сестрата на журналистката се разболяла от пневмония и Ирина ненадейно се принудила да се погрижи за две племеннички на по осем и десет години, та когато тя и момичетата излезли през входната врата, майорът ги застрелял и трите. Гръмнал ги в лицата и след това изпаднал в немилост, не че ми се вярва някой да го е било грижа за децата. Общественото мнение обаче вече било неконтролируемо, рискували цялата операция да бъде разкрита и да се обърне срещу правителството. Мисля си, че майорът се е уплашил да не стане изкупителна жертва. По онова време му се натрупали и лични проблеми. Жена му го напуснала и останал сам с дъщеря тийнейджърка, дори си мисля, че рискувал да го изхвърлят от апартамента му. От гледна точка на Камила това било перфектно стечение на обстоятелствата: безскрупулен човек, когото можела да използва, при това изпаднал в неизгодно положение.
— Значи и него е завербувала.
— Да, срещнали се. Кайса присъствала и странното било, че се влюбила в мъжа на мига. Изобщо не бил какъвто очаквала, ни най-малко не приличал на убийците, които била срещала в МК „Свавелшо“. Вярно, излъчвал нещо брутално. Но бил цивилизован и учтив, рече тя, по някакъв начин уязвим и чувствителен. На Кайса ѝ се сторило, че наистина се чувствал зле, задето бил принуден да застреля онези деца. Без съмнение бил убиец, мъж, специализиран в мъченията по време на войната в Чечня, ала все пак си имал своите морални граници, каза тя, ето защо ѝ станало толкова неприятно, когато Камила забила ноктите си в него. Да, едва ли не буквално. Говори се, че прокарвала нокти по гърдите и жилетката му като котка: „Искам да убиваш за мен“. Зареждала думите си със секс, с еротична мощ. С дяволско умение събудила садизма в този мъж и колкото по-ужасяващи детайли разказвал за убийствата си, толкова по-възбудена изглеждала, и не знам дали разбрах добре, ала тъкмо това и нищо друго уплашило Кайса до смърт. Не убиецът сам по себе си, а Камила; как посредством красотата и чара си примамила дивото животно в него и накарала леко печалния му поглед да блесне като на хищник.
— Не отиде ли в полицията с тези сведения?
— Много пъти говорих с Кайса. Казах ѝ, че би трябвало да получи защита. Отвърна, че вече си имала. Освен това ми забрани да говоря с полицията, а аз сглупих да я послушам. След смъртта ѝ споделих със следователите каквото бях чула, но дали ми повярваха, или не — не знам, навярно не са. Разполагах само със слухове за мъж без име от чужда страна, а и Камила вече не можеше да бъде издирена в никакви регистри. Така и не научих нищо за новата ѝ самоличност. Във всеки случай разказът ми не доведе до нищо. Убийството на Кайса все още е неизяснено.