Онова, което не ме убива

— Не.

— Най-обаятелното момиче, което бяхме виждали. Не беше само красотата ѝ. О, да я беше чул само по онова време. Беше толкова умна и зряла, разказваше такива сърцераздирателни истории за това как умопобърканата ѝ сестра тероризирала семейството. Да, да, сега знам, че това е било много далеч от истината, но как бихме могли да се съмняваме в нея навремето? Очите ѝ светеха така искрено, а кажехме ли „какъв ужас, горкичката ти“, тя отвръщаше: „Не беше леко, но аз все пак обичам сестра си. Тя просто е болна и сега се грижат за нея“. Звучеше толкова зряло и състрадателно и известно време направо имахме усещането, че тя се грижи за нас. Цялото ни семейство грейна, сякаш нещо великолепно се бе настанило в битието ни и правеше всичко по-красиво. Направо разцъфнахме, особено Муа, която започна да обръща внимание на вида си и бързо придоби популярност в училище. Тогава бях готова да сторя всичко за Камила, а Шел, мъжът ми, какво да кажа? Сякаш стана нов човек. Не спираше да се усмихва и пак започна да се люби с мен, извинявай, че говоря за интимни неща. Може би трябваше да се разтревожа още тогава. Ала си мислех, най-сетне в нашето семейство всичко си бе дошло на мястото. Известно време бяхме щастливи, точно както става с всички, които срещнат Камила. В началото са щастливи. После… искат само да умрат. След известно време с нея на човек престава да му се живее.

— Толкова ли е зле?

— Толкова е зле.

— Какво се случи?

— Не след дълго Камила бавно пое командването. Като се обърна назад, почти ми е невъзможно да разбера кога свърши партито и започна кошмарът. Беше станало тъй постепенно и неусетно, че един ден просто се събудихме и осъзнахме, че всичко е съсипано: доверието, сигурността ни, самите основи на съвместния ни живот. Самочувствието на Муа, което се бе пораздуло в началото, бе стигнало дъното. Нощем будуваше, плачеше и твърдеше, че била грозна и ужасна, не заслужавала да живее. Едва впоследствие разбрахме, че спестовната ѝ сметка е била опразнена. Още не знам какво се бе случило. Убедена съм обаче, че Камила я е изнудвала. Изнудването ѝ се удаваше с лекота, като дишането. Събираше неудобна информация за хората. Дълго си мислех, че си води дневник, а тя всъщност записваше всичко компрометиращо за хората от близкото ѝ обкръжение. Записваше си и каталогизираше. А Шел… проклетият му гнусен Шел… знаеш, повярвах му, като каза, че имал проблеми със съня и трябвало да спи в стаята за гости в сутерена, ала това бе, разбира се, за да може да приема Камила. Оказа се, че откакто бе навършила шестнайсет, тя се е шмугвала при него нощем и двамата са правили извратен секс. Казвам извратен, защото заподозрях какво става, когато видях порезните рани по гърдите му. Естествено, тогава той не каза нищо. Просто изплю някакво глупаво и странно оправдание, а аз по някакъв начин успях да пропъдя подозренията си. Ала знаеш ли какво е ставало? Шел си призна към края: Камила го завързвала и го режела с нож. Каза, че това ѝ доставяло наслада. На моменти почти се надявах да е вярно. Може да звучи налудничаво, но на моменти се надявах тя да получава нещо от всичко това, а не само да иска да го изтезава и да съсипе живота му.