Онова, което не ме убива

— Но не беше така?

— Не, само преди около година Кайса ме потърси по своя инициатива и тогава още веднъж се бе променила. В нея не бе останало нищо от онази сдържаност. Бе по-скоро тревожна и нервна. Не след дълго я откриха мъртва, застреляна на спортната площадка „Стура Мусенс“ в Брума. Ала онзи път, когато се срещнахме, тя ми каза, че след смъртта на Залаченко имало спор за наследството. Близначката на Камила, Лисбет, останала повече или по-малко без дял — е, явно не е искала да приеме и малкото, което получила. Действителните активи се паднали на двамата живи сина на Залаченко в Берлин, а една част и на Камила. Камила наследила дял от самия бизнес с трафик на хора, за което ти писа в твоя репортаж. Сърцето ми се късаше, докато го четях. Съмнявам се Камила да я е било грижа за жените. Но не желаела да има нищо общо с тази дейност. Само загубеняците се занимавали с такива простотии, казала на Кайса. Имала коренно различна, модерна визия за онова, с което би трябвало да се захване организацията, и след тежки преговори убедила един от полубратята си да изкупи дела ѝ. После изчезнала в Москва със своя капитал и няколко сътрудници, сред тях и Кайса Фалк.

— Знаеш ли с какво е смятала да се заеме?

— Кайса така и не получила достатъчно достъп, за да го разбере напълно, ала хранехме своите подозрения. Мисля, че имаше нещо общо с онези фирмени тайни от „Ериксон“. Днес съм твърде убедена, че Камила наистина е накарала Шел да продаде нещо ценно, навярно чрез изнудване. Също така успях да разбера, че още в първите години при нас се е свързала с няколко компютърни нърдове от училище и ги е помолила да влязат в моя компютър. Според Кайса тя била малко или много обсебена от хакерството. Самата тя не разбирала особено от компютри, но не спирала да плещи какво можело да се спечели от заграбването на профили, хакването на сървъри и кражбата на информация, и каквото там още е имало. Ето защо си мисля, че е продължила с нещо от този род.