Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Имаш ли координатите ѝ?
— Ще ти ги дам. Само почакай малко. Значи си сигурен, че Лисбет и момчето са на сигурно място?
— Да — отвърна той.
Поне се надявам, помисли си, после стана и прегърна Холгер.
Вън на „Лилехолмсторет“ бурята далеч не бе стихнала. Той се загърна по-плътно с палтото и се замисли за Камила и Лисбет, а по някаква причина и за Андрей Зандер.
Реши да му се обади и да провери как върви историята за търговеца на произведения на изкуството, който изчезнал. Само че Андрей така и не вдигна.
Глава 24.
Вечерта на 23 ноември
Андрей Зандер се беше обадил на Микаел, защото бе размислил. Определено искаше да изпие една бира с него. Как бе могъл да откаже? Микаел Блумквист беше неговият идол и причината да се насочи към журналистиката. Когато обаче набра номера, се смути и затвори. Навярно Микаел си беше намерил нещо по-приятно за вършене. Андрей не обичаше да безпокои другите без повод, най-малко пък Микаел Блумквист.
Ето защо продължи да работи. Колкото обаче и да се стараеше, не му вървеше, не му идваха подходящите думи. Затова след около час реши да си даде почивка и да излезе. Разчисти писалището си и за пореден път се увери, че всяка думичка от криптирания линк е изтрита. После каза чао на Емил Гранден, единственият освен Андрей, който още беше в редакцията.
Всъщност нямаше проблем с Емил Гранден. Той беше на 36 години и бе работил както в „Студени факти“ по ТВ4, така и във вестник „Свенска Моронпостен“, а миналата година спечели Голямата награда по журналистика в категорията „Разобличител на годината“. И все пак Андрей имаше чувството — макар да се мъчеше да го прогони, — че Емил е самодоволен и надут, или поне се държи така с млад заместник като него самия.
— Излизам за малко — каза Андрей.
Емил го изгледа така, сякаш очакваше продължението. После отвърна отегчено:
— Окей.
Андрей се почувства нещастен. Не разбираше точно защо. Може да беше заради надменното отношение на Емил, но навярно се дължеше най-вече на статията за търговеца на предмети на изкуството. Защо изпитваше такива затруднения с нея? Със сигурност защото най-много му се искаше да помогне на Микаел с историята за Балдер. Всичко останало му се струваше второстепенно. Но очевидно беше и малодушен. Защо не остави Микаел да погледне какво бе написал?
Микаел нямаше равен в редактирането — с помощта на няколко зачерквания или драсвания с писалката можеше да повдигне нивото на всеки репортаж. Все едно. Утре щеше да изчете статията на свежа глава и след това да я даде на Микаел, колкото и слаба да беше. Андрей затвори вратата на редакцията и се отправи към асансьора. В следващия миг се сепна. По-надолу на стълбището се разиграваше драма. Отначало не разбра какво става, после видя някаква мършава фигура с хлътнали очи да задиря млада, красива жена. Андрей застина. Винаги бе ненавиждал насилието, още откакто родителите му бяха убити в Сараево. Не търпеше скандалите. Сега обаче самоуважението му бе заложено на карта. Едно беше сам да избяга, ако го нападнат, друго бе да остави ближен в опасност, така че той се втурна надолу, крещейки „Спри, пусни я!“.
И като че ли направи фатална грешка. Онзи с хлътналите очи извади нож и смотолеви някаква заплаха на английски, при което коленете на Андрей взеха да омекват. Успя все пак да събере остатъците от куража си и изсъска в отговор на английски като в лош екшън филм:
— Чупката! Или ще съжаляваш.
Мъжът се поперчи няколко секунди, после си плю на петите с подвита опашка, а Андрей и жената останаха насаме. Така се започна. И това беше като на филм.
Жената беше шокирана и засрамена. Говореше толкова тихо, че Андрей трябваше да се наведе плътно към нея, за да чуе какво му казва, така че измина време, докато разбере какво се бе случило. Оказа се, че жената е минала през брак, който бил същински ад, и макар понастоящем да била разведена и да живеела със защитена самоличност, бившият ѝ мъж съумял да я издири и изпратил свой човек да я тормози.
— За втори път днес ми се нахвърля — рече тя.
— Защо бяхте тук горе?
— Опитах се да избягам и се втурнах насам, но това не помогна.