Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Тя посегна да си вземе медальона обратно. За момент Хари си помисли, че Волдемор няма да го пусне от хватката си, но после той се изплъзна от пръстите му и се озова отново върху пурпурната си кадифена подложка.
— Е, това беше, Том, миличък, и се надявам да ти е харесало!
Тя го погледна право в лицето и за първи път Хари видя глуповатата й усмивка да се разколебае.
— Добре ли си, миличък?
— О, да. — каза тихо Волдемор — Да, много съм добре…
— Помислих… но беше измама на светлината, предполагам. — каза Хепзъба с несигурен вид и Хари предположи, че тя също беше видяла моментния червен проблясък в очите на Волдемор. — Ето, Хоуки, отнеси това и го заключи отново… Обичайните заклинания…
— Време е да си ходим, Хари. — тихо каза Дъмбълдор и докато мъничкото духче се затътри нататък, помъкнало кутиите, Дъмбълдор сграбчи Хари още веднъж през лакътя и заедно те се издигнаха през забравата и обратно до кабинета на Дъмбълдор.
— Хепзъба Смит почина две години след тази малка случка. — каза Дъмбълдор, като зае отново мястото си и посочи на Хари да стори същото. — Хоуки, домашното духче, беше обвинена от министерството в отравяне по погрешка на вечерното какао на своята господарка.
— Друг път! — каза ядно Хари.
— Виждам, че сме на едно мнение. — рече Дъмбълдор. — Безспорно има много подобия между тази смърт и онази в семейство Риддъл. И в двата случая някой друг е поел обвинението, някой който имал ясен спомен как е причинил смъртта…
— Хоуки е направила самопризнания?
— Тя си спомняла как сложила нещо в какаото на господарката си, което се оказало не захар, а смъртоносна и слабо известна отрова. — каза Дъмбълдор. — Заключението било, че не е възнамерявала да го направи, но поради старост и объркване…
— Волдемор е пренастроил паметта й, точно както е сторил с Морфин!
— Да, това е и моят извод. — каза Дъмбълдор. — И точно като при Морфин, министерството е било предразположено да заподозре Хоуки…
— …защото е била домашно духче. — каза Хари. Едва ли някога друг път бе изпитвал по-голяма симпатия към дружеството СМРАД, което Хърмаяни беше организирала.
— Именно. — каза Дъмбълдор. — Тя е била стара, признала е, че е забъркала нещо с питието и никой в министерството не си е направил труда да разследва по-нататък. Както и в случая с Морфин, до момента когато я проследих и успях да извлека този спомен, животът й беше почти на привършване… но паметта й, разбира се, не доказва нищо повече, освен че Волдемор е знаел за съществуването на купата и медальона.
— По времето, когато Хоуки била осъдена, семейството на Хепзъба установило, че две от нейните най-велики богатства липсват. Отнело им известно време, докато се уверят в това, тъй като тя имала множество скришни местенца, пазейки винаги своята колекция възможно най-ревностно. Но преди да бъдат сигурни без следа от съмнение, че купата и медальонът са изчезнали, помощникът който работел в „Боргин и Бъркс“, младият мъж, който беше посещавал Хепзъба толкова редовно и бе успял да я омае толкова добре, напусна своя пост и потъна в дън земя. Неговите началници нямаха никаква представа къде е отишъл; те бяха толкова изненадани от внезапното му изчезване, колкото и всички други. И това беше последният път, когато някой видя и чу нещо от Том Риддъл за доста дълъг период от време.
— Сега — каза Дъмбълдор — ако не възразяваш, Хари, ще направя още едно отклонение, за да прикова вниманието ти към някои моменти от нашата история. Волдемор е извършил ново убийство; дали му е било първото след семейство Риддъл, не зная, но мисля, че е било. Този път, както сигурно си забелязал, той е убил не заради отмъщение, а заради печалба. Поискал двата баснословни трофея, които тази бедна старица, зашеметена от сляпо увлечение, му показала. Точно както някога ограбил двете деца в своето сиропиталище, точно както откраднал пръстена на чичо си Морфин, сега той избягал с купата и медальона на Хепзъба.
— Но, — каза Хари, като се мръщеше, — изглежда някак налудничаво… Да рискува всичко, да захвърли работата си само заради тези…
— Налудничаво за теб може би, но не и за Волдемор. — рече Дъмбълдор. — Надявам се, ще разбереш, когато му дойде времето, точно какво значение са имали тези предмети за него, Хари, но трябва да признаеш — не е трудно да си представим, че той е припознал медальона, най-малкото, като принадлежащ му по право.
— Медальона може би, — каза Хари, — но защо да взима и купата с него?
— Тя е принадлежала на друг основател на Хогуортс. — каза Дъмбълдор. — Мисля, че той все още се е чувствал силно привързан към училището и не е могъл да устои на предмет, толкова потопен в историята на Хогуортс. Имало е и други причини според мен… Надявам се да успея да ти ги демонстрирам, когато му дойде времето.