Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Хари Потър и Нечистокръвния принц
Хари Потър и Нечистокръвния принц - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хари Потър и Нечистокръвния принц

Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:

Хари Потър и Нечистокръвния принц
1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 210
Перейти на страницу:

За миг Хари беше на ръба да изкрещи безсмислено предупреждение — беше сигурен, че ръката на Волдемор потрепна към джоба с магическата му пръчка. Но после моментът беше отминал, Волдемор се бе обърнал, вратата се затваряше и него го нямаше.

Хари пак почувства ръката на Дъмбълдор, обхванала неговата, и след малко те отново стояха заедно на почти същото място, само че вече не се трупаше сняг по перваза на прозореца, а ръката на Дъмбълдор отново изглеждаше почерняла и мъртвешка.

— Защо? — запита моментално Хари, като гледаше лицето на Дъмбълдор. — Защо изобщо се е върнал тогава? Успяхте ли някога да узнаете?

— Имам предположения. — рече Дъмбълдор. — Но не повече от това.

— Какви предположения, сър?

— Ще ги споделя с теб, Хари, когато извлечеш паметта от професор Слагхорн. — каза Дъмбълдор. — Щом имаш и последното парченце от пъзела, всичко, надявам се, ще се изясни… и на двама ни.

Хари все още гореше от любопитство и въпреки че Дъмбълдор беше отишъл до вратата и я държеше отворена в очакване, той не се помръдна отведнъж.

— Дали е преследвал отново Защита срещу черните изкуства? Той не спомена…

— О, той определено е желаел длъжността на учител по Защита срещу черните изкуства. — каза Дъмбълдор. — Последиците от нашата малка среща го доказаха. Разбираш ли, никога не сме успявали да задържим даден преподавател по Защита срещу черните изкуства за повече от година, откакто отказах да дам този пост на Лорд Волдемор.

21. Нужната стая

През следващата седмица Хари мислеше усилено как да предразположи Слагхорн да му даде истинския спомен, но нищо не му хрумваше и той продължаваше да прави това, с което се занимаваше напоследък, когато нямаше какво друго да прави: разлистваше учебника си по Отвари, надявайки се, че Принцът може да е надраскал нещо полезно в полето, както беше прави много пъти досега.

— Няма да намериш нищо там. — каза Хърмаяни по-късно вечерта в неделя.

— Не започвай пак, Хърмаяни, — каза Хари, — ако го нямаше Принцът, Рон нямаше да е тук.

— Щеше, ако беше слушал Снейп първата ни година. — каза Хърмаяни непреклонно.

Хари я игнорира. Точно беше намерил заклинанието „Сектум-семпра!“ надраскано в полето над интригуващите думи „За врагове“ и му се прииска да го изпробва, но реши че не е добре да го прави пред Хърмаяни. Вместо това, той внимателно подви ъгъла на страницата. Те седяха около огъня в общата стая, единствените други будни бяха също шеста година. Имаше известно оживление по-рано, като се прибраха от вечеря, когато намериха нова обява на таблото, която съобщаваше датата на изпита по Магипортиране. Тези, които щяха да станат на седемнадесет преди първата изпитна дата 21-ви Април — можеха да се запишат на допълнителни упражнения, които щяха да се проведат (със засилена охрана) в Хогсмийд.

Рон се паникьоса когато прочете обявата, той още не беше успял да се магипортира и се страхуваше, че няма да е готов до изпита. Хърмаяни, която вече беше се магипортирала два пъти, беше малко по-уверена, а Хари, който щеше да стане на седемнадесет чак след четири месеца, не можеше да го вземе, дори да беше подготвен.

— Поне можеш да се магипортираш! — напрегнато каза Рон — Няма да имаш никакви проблеми през юли!

— Правил съм го само един път. — напомни му Хари, който най-после бе успял да се дематериализира и да се появи отново по време на предния им урок.

Рон, който беше загубил доста време да се тревожи за Магипортирането, сега се опитваше да довърши нечовешки трудното съчинение за Снейп, което Хари и Хърмаяни вече бяха написали. Хари очакваше да получи ниска оценка за своето, защото беше изразил несъгласие със Снейп по въпроса за отблъскването на диментори, но не го беше грижа, споменът на Слагхорн беше най-важното нещо за него в момента.

— Казвам ти, глупавият Принц няма да може да ти помогне за това, Хари! — каза Хърмаяни, още по-силно. — Има само един начин да накараш някого да направи това, което искаш и това е Империус, а то е незаконно…

— Да, знам това, благодаря, че ми каза. — каза Хари, поглеждайки я над учебника си. — Именно заради това търся друг начин. Дъмбълдор каза, че елексира на истината няма да ми помогне, но може да има нещо друго, отвара или заклинание…

— Тръгнал си по грешен път. — каза Хърмаяни. — Само ти можеш да вземеш спомена, така казва Дъмбълдор. Това трябва да значи, че ти можеш да предразположиш Слагхорн по начин, по който другите хора не могат. Не става въпрос да му дадеш отвара, всеки би могъл да го направи, ами да…

1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 210
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)