Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Обзалагам се, че е бил. — рече Хари, неспособен да се въздържи.
— Ами, доста. — каза Дъмбълдор с едва доловима усмивка. — А сега е време да посетим Хоуки, домашното духче, която работела за една много възрастна и много богата вещица на име Хепзъба Смит.
Дъмбълдор почука една от бутилките с пръчката си, тапата изхвръкна, той изсипа кълбящата се памет в мислоема и каза:
— Заповядай, Хари.
Хари стана на крака и се наведе още веднъж над сребристите вълнички в каменния съд, докато лицето му не ги докосна. Той пропадна през мрачно небитие и се приземи в някаква гостна стая точно пред една извънредно дебела възрастна дама, носеща натруфена червеникавожълта перука и широка лъщяща розова мантия, която се носеше около нея, като й придаваше вид на топящ се сладоледов кейк. Тя се взираше в малко инкрустирано огледало и наплескваше с руж своите и без това вече яркочервени бузи с помощта на голямо пухче за пудра, докато най-дребничкото и старичко домашно духче, което Хари някога беше виждал, нахлузваше спретнати чехли от атлаз върху месестите й стъпала.
— Побързай, Хоуки! — рече заповеднически Хепзъба — Той каза, че ще дойде в четири, остават само няколко минути, а никога досега не е закъснявал!
Тя прибра пухчето си за пудра, докато домашното духче се изправяше. Върхът на главата на духчето едва достигаше седалката на стола на Хепзъба, чиято съсухрена кожа провисваше надолу от тялото й, точно като крепирания ленен чаршаф, който носеше надиплен подобно на тога.
— Как изглеждам? — каза Хепзъба, въртейки глава пред огледалото, за да се полюбува на лицето си от различни ъгли.
— Чудесно, мадам. — изписука Хоуки.
Хари беше склонен да предположи, че част от договора на Хоуки включва задължението да лъже през зъби, когато й се задава този въпрос, защото по негово мнение Хепзъба Смит изглеждаше съвсем различно от определението „чудесно“.
Прозвуча дрънчащия входен звънец, при което господарката и духчето подскочиха заедно.
— Бързо, бързо, той е тук, Хоуки! — провикна се Хепзъба и духчето изприпка навън от стаята, която беше толкова претъпкана с предмети, че беше трудно да се проумее как някой би могъл да се придвижва през нея, без да прекатури поне дузина неща: имаше шкафчета, чиито рафтове бяха отрупани с лакирани кутийки; сандъци препълнени с обшити в позлата книги; полици с кълба и небесни глобуси; и множество цъфтящи растения, посадени в пиринчени правоъгълни саксии. Всъщност, стаята напомняше на кръстоска между магически антикварен магазин и оранжерия.
Домашното духче се завърна в рамките на минути, последвано от висок млад мъж, в когото Хари без никаква трудност разпозна Волдемор. Той бе облечен в семпъл черен костюм; косата му беше малко по-дълга отколкото преди в училището, а бузите му по-хлътнали, но всичко това му отиваше; изглеждаше по-красив отвсякога. Той си проправи път през претъпканата стая с изражение, което издаваше, че я е посещавал вече много пъти и се поклони ниско над тлъстата малка ръка на Хепзъба, едва докосвайки я с устни.
— Донесох ви цветя. — каза тихо той, произвеждайки китка рози отникъде.
— Ах, ти, палавнико, не биваше! — изхленчи старата Хепзъба, макар Хари да забеляза, че беше приготвила празна ваза, поставена на най-близката масичка. — Съвсем ще разглезиш старата дама, Том… Сядай, сядай… Къде е Хоуки? Ааа…
Домашното духче влетя обратно в стаята, носейки табличка с малки кексчета, която постави до лакътя на господарката си.
— Вземи си, Том. — каза Хепзъба. — Зная колко обожаваш моите кексчета. Кажи сега как си? Виждаш ми се блед. Претоварват те с работа в този магазин, хиляди пъти съм го казвала…
Волдемор се усмихна механично, а Хепзъба се ухили малко превзето.
— Е, какво е извинението за посещението ти този път? — попита тя, премигвайки неколкократно.
— Господин Бърк би желал да ви направи по-добро предложение за гоблинските доспехи. — каза Волдемор. — Петстотин галеона според него е повече от справедливо…