Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Я-я, не бързай толкова или ще реша, че си дошъл само заради дрънкулките ми! — нацупи се Хепзъба.
— Така ми е наредил той. — тихо каза Волдемор. — Аз съм само един дребен помощник, госпожо, който трябва да изпълнява каквото му се казва. Господин Бърк поиска от мен да запитам…
— О, господин Бърк, пфу! — рече Хепзъба, махвайки с дребната си ръка. — Имам да ти покажа нещо, което никога не бих показала на господин Бърк! Можеш ли да пазиш тайна, Том? Ще ми обещаеш ли да не казваш на господин Бърк, че притежавам това? Той никога няма да ме остави на мира, ако разбере, че съм ти го показала, пък не бих го продала нито на Бърк, нито на когото и да е! Но ти, Том, ти ще оцениш неговата история, а не това колко галеона можеш да изкараш от него.
— На драго сърце бих видял всичко, което мис Хепзъба ми покаже. — тихо каза Волдемор, а Хепзъба издаде още един момичешки кикот.
— Накарах Хоуки да го приготви… Хоуки, къде си? Искам да покажа на господин Риддъл нашето най-рядко съкровище… Всъщност направо донеси и двете…
— Ето, мадам. — изписука домашното духче и Хари видя две кожени кутии една върху друга да се движат през стаята, сякаш по своя собствена воля, макар да знаеше, че дребничкото духче ги балансира върху главата си, докато си проправяше път между маси, табуретки и столчета.
— Сега, — каза Хепзъба щастливо, като взе кутиите от духчето, остави ги в скута си и се приготви да отвори най-горната, — мисля, че това ще ти хареса, Том… О, ако семейството ми знаеше, че ти го показвам… Те просто нямат търпение да сложат ръце върху това!
Тя отвори капака. Хари се промъкна малко по-напред, за да има по-добра видимост, и съзря нещо, което приличаше на малка златна купа с две фино изковани дръжки.
— Чудя се дали знаеш какво е това, Том? Вземи го, огледай го добре! — прошепна Хепзъба. Волдемор протегна ръката си с дълги пръсти и вдигна купата за една от дръжките навън от уютната кадифена облицовка. На Хари му се стори, че видя червен проблясък в тъмните му очи. Алчното му изражение странно се отрази върху лицето на Хепзъба, само дето нейните малки очички бяха втренчени в приятно изглеждащите черти на Волдемор.
— Язовец. — промърмори Волдемор, като оглеждаше гравюрата върху купата. — Тогава това е било…?
— На Хелга Хафълпаф, както много добре знаеш, умното ми момче! — възкликна Хепзъба, навеждайки се напред със шумно скърцане от своите корсети, и действително го ощипа по хлътналата буза. — Не ти ли казах, че съм й далечна роднина? Това се е предавало по наследство в семейството от много години. Прелестно е, нали? А също се предполага, че притежава цял набор от сили, но не съм ги изследвала в дълбочина, засега просто го пазя на сигурно място, скрито тук…
Тя издърпа купата от дългия показалец на Волдемор и внимателно я върна обратно в кутията, твърде съсродоточена в старанието си да я постави на мястото й, за да забележи сянката, която пресече лицето на Волдемор, когато купата му бе отнета.
— Така, сега, — радостно рече Хепзъба, — къде е Хоуки? О, да, ето те — отнеси това вече, Хоуки.
Духчето покорно взе кутията с купата, а Хепзъба насочи вниманието си към доста по-тънката кутия в скута й.
— Мисля, че това ще ти хареса дори повече, Том. — прошепна тя. — Наведи се мъничко, мило момче, за да можеш да видиш… Разбира се, Бърк знае за това тук, купих го от него и смея да твърдя, че той с голямо удоволствие би си го върнал, след като си отида от тоя свят…
Тя приплъзна изящната филигранна закопчалка и отвори кутията. Там върху гладко пурпурно кадифе лежеше тежък златен медальон.
Този път Волдемор веднага се протегна, без да чака покана, и вдигна украшението към светлината, като се взираше в него.
— Знакът на Слидерин… — каза той тихо, докато светлината играеше върху богато украсеното змиеподобно „S“.
— Точно така! — каза Хепзъба, която очевидно изпитваше наслада при вида на Волдемор, вперил поглед в нейния медальон, като вкаменен. — Трябваше да му платя и с последната риза от гърба си, но не бих могла да го отмина, не и истинско съкровище като това, трябваше да го имам в колекцията си. Бърк го е купил, както изглежда, от някаква парцалива жена, която вероятно го е откраднала, но не си е давала сметка за действителната му стойност…
Този път нямаше грешка: очите на Волдемор припламнаха в яркочервено при тези думи и кокалчетата на пръстите му побеляха върху веригата на медальона.
— Не се съмнявам, че Бърк й е платил съвсем оскъдна сума, но пък ето резултата… Красиво, нали? И отново му се приписват най-разнообразни сили, макар че аз просто го съхранявам тук…