Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Как се пише „войнствен“? — попита Рон, като разклати мастилницата си силно, докато се взираше в пергамента си. — не може да е Ф-У-Й…-
— Не, не е. — каза Хърмаяни, дърпайки есето на Рон пред себе си. — И „поличба“ не започва с Б-У-Л. Какво мастило използваш?
— Едно от самопроверяващите се на Фред и Джордж, но май е изветряло…
— Да, сигурно е така. — каза Хърмаяни посочвайки към заглавието на есето, — защото ние трябваше да пишем как да се справяме с диментори, а не с блатни копачи, а също така, не си спомням да си си сменял името на Руунил Уазлиб.
— О, не! — възкликна Рон ужасен. — Не ми казвай, че ще трябва да препиша цялото нещо!
— Не, няма нужда, може да се поправи. — каза Хърмаяни и извади пръчицата си.
— Обичам те, Хърмаяни. — каза Рон, като потъна в стола и си разтри очите.
Хърмаяни се изчерви, но отвърна просто:
— Не го казвай близо до Лавендър.
— Няма. — каза Рон иззад ръцете си. — Или може би ще, тогава тя ще скъса с мен.
— Защо не скъсаш ти с нея, след като искаш да приключите? — попита Хари.
— Ти не си късал си никого, нали? — попита Рон — Вие с Чо просто…
— Просто се разделихме, да. — каза Хари.
— Иска ми се това да стане с мен и Лавендър. — каза Рон мрачно, докато гледаше как Хърмаяни тихо потупваше всяка сгрешена дума с края на вълшебната си пръчка, така че те се коригираха върху листа — Но колкото повече се опитвам да приключа с нея, толкова по-силно тя ме притиска. Все едно излизаш с огромен октопод.
— Готово. — каза Хърмаяни около дванадесет минути по-късно, връщайки есето на Рон.
— Безкрайно благодаря. — каза Рон. — Може ли да взема на заем твоето мастило за заключението?
Хари, който не беше намерил нищо полезно в бележките на Нечистокръвния Принц, се огледа наоколо, тримата бяха последните останали в общата стая, Шиймъс току-що беше отишъл да си ляга, проклинайки Снейп и съчинението му. Единствените звуци бяха пукането на огъня и драскането на Рон, който дописваше последните редове за дименторите с мастилото на Хърмаяни. Хари точно затваряше учебника на Принца и се прозяваше, когато се чу силно пляскане.
Хърмаяни извика изненадано, Рон разля мастило по току-що довършеното си домашно, а Хари, който вече се беше сетил какво става, каза обвинително:
— Крийчър!
Домашннот духче се поклони ниско и проговори с нос към върховете на пръстите си:
— Господарят каза, че иска редовно да му докладваме какво прави момчето на Малфой, така че Крийчър дойде да…
Доби се появи до Крийчър, шапката му наклонена на една страна.
— Доби също помагаше, Хари Потър! — изпищя той — А Крийчър трябва да каже на Доби кога идва да види Хари Потър, така че да правим докладите заедно!
— Какво става? — попита Хърмаяни, още замаяна от неочакваното им появяване. — Какво става тук, Хари?
Хари се поколеба преди да отговори, защото не беше казал на Хърмаяни, че е сложил Крийчър и Доби след Малфой, домашните духчета й бяха болна тема.
— Ами… те следят Малфой за мен. — каза той.
— Ден и нощ. — изкряка Крийчър.
— Доби не е спал от една седмица, Хари Потър! — каза Доби гордо, завъртайки се на място. Хърмаяни изглеждаше потресена.
— Не си спал, Доби? Но, Хари, ти със сигурност не си му казал да не…
— Разбира се, че не съм. — каза Хари бързо. — Доби, можеш да спиш, разбра ли? Някой от вас откри ли нещо? — побърза да попита, преди Хърмаяни да се е намесила отново.
— Господарят Малфой се движи с благородна осанка, която отива на неговата чистокръвност. — изрецитира Крийчър. — Неговите черти напомнят финната осанка на моята господарка, а маниерите му са като на…
— Драко Малфой е лошо момче! — изпищя Доби ядосано. — Много лошо момче, което… — той потрепери, после отиде до огнището, все едно щеше да се хвърли в огъня. Хари, който очакваше нещо подобно, го хвана и го задържа. Доби се съпротивлява няколко секунди, после се отпусна.
— Благодаря ти, Хари Потър. — каза той. — На Доби все още му е трудно да говори лошо за старите си господари.
Хари го освободи, Доби се изправи и наставнически каза на Крийчър:
— Но Крийчър трябва да знае, че Драко Малфой не е добър господар за домашните духчета!
— Да, няма нужда да ни разказваш колко много си влюбен в Малфой. — каза Хари. — Нека наблегнем на това, което наистина се случва.
Крийчър се поклони отново, ядосан и каза:
— Господарят Малфой яде в Голямата Зала, спи в спалните в подземията, присъства на уроците си в…
— Доби, кажи ми ти. — прекъсна го Хари. — Ходил ли е някъде, където не би трябвало да ходи?
— Хари Потър, сър. — изписука Доби, големите му очи сияеха на светлината на огъня — момчето на Малфой не нарушава никакви правила, които Доби знае, но той се старае да не го забележат. Той редовно ходи до седмия етаж с различни други ученици, които стоят на стража, докато той влиза в…