Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари кимна.
— Ала сега, Хари, — каза Дъмбълдор, — сега нещата стават по-мъгливи и по-странни. Ако беше трудно да се издирят свидетелства за момчето Риддъл, се оказа почти невъзможно да се открие някой готов да разкаже спомените си за мъжа Волдемор. Всъщност, съмнявам се дали има някой жив освен него самия, способен да ни даде пълен отчет за живота му, откакто е напуснал Хогуортс. Но все пак, има два последни спомена, които бих желал да споделя с теб. — Дъмбълдор посочи към двете кристални бутилчици проблясващи до мислоема. — И после бих се радвал много на твоето мнение по въпроса дали изводите, които съм си направил благодарение на тях, изглеждат вероятни.
Мисълта, че Дъмбълдор цени мнението му толкова високо, накара Хари да се почувства дори още по-засрамен, задето се беше провалил със задачата за извличането на спомена за хоркрукса, и той се размърда виновно в креслото си, докато Дъмбълдор вдигна първата от двете бутилчици към светлината и я огледа.
— Надявам се, не си се уморил от навлизането в спомените на други хора, защото тези двата тук са наистина любопитни. — рече той — Първият спомен идва от много старо домашно духче на име Хоуки. Преди да видим на какво е била свидетел Хоуки, трябва набързо да разправя как Лорд Волдемор напусна Хогуортс.
Той достигна седмата година от обучението си със, както може би предполагаш, отлични оценки на всеки един изпит, който беше държал. Всички около него, съучениците му, решаваха каква работа ще си търсят веднага щом напуснат Хогуортс. Почти всички очакваха грандиозни неща от Том Риддъл, префект, Отличник, носител на награда за специални заслуги към училището. Зная, че няколко учители, измежду тях професор Слагхорн, предложиха той да се присъедини към Министерството на магията, предложиха да му уредят визити, да го свържат с полезни хора. Той отказа всички предложения. Следващото, което колегите узнаха, беше че Волдемор работи в „Боргин и Бъркс“.
— В „Боргин и Бъркс“? — възкликна Хари.
— В „Боргин и Бъркс“. — спокойно повтори Дъмбълдор. — Мисля, че ще се убедиш каква привлекателност е съдържало това място за него, когато навлезем в спомена на Хоуки. Но това не беше първото предпочитание на Волдемор за работа. Почти никой не знаеше за това тогава… но Волдемор първо се обърна към професор Дипит и се поинтересува дали би могъл да остане в Хогуортс като преподавател.
— Поискал е да остане тук? Защо? — попита Хари, все по-удивен.
— Смятам, че е разполагал с няколко причини, въпреки че не е доверил нито една от тях на професор Дипит. — рече Дъмбълдор — Първо и много важно, Волдемор беше, според мен, по-привързан към това училище отколкото някога е бил към отделен човек. Хогуортс беше мястото, където е бил най-щастлив, първото и единствено място, където се е чувствал у дома си.
Хари усети леко неудобство при тези думи, защото това беше точно начина, по който той мислеше за Хогуортс.
— Второ, замъкът е укрепление на древна магия. Несъмнено Волдемор е проникнал сред много повече от тайните му от болшинството ученици, минаващи оттук, но може да е почувствал, че има все още загадки за разкриване, изобилие от магия, чакаща да бъде разбита.
— И трето, като учител той би имал огромна власт и влияние над младите вещици и магьосници. Може би идеята му е дошла от професор Слагхорн, учителят с когото беше в най-добри отношения, който сам беше демонстрирал колко въздействаща и магнетична роля може да има един учител. Дори за миг не си въобразявам, че Волдемор е очаквал да прекара остатъка от живота си в Хогуортс, но смятам, че го е преценил като полезно място за набиране на съмишленици, където би могъл да започне да си изгражда армия.
— Но той не е получил работата, сър?
— Не, не я получи. Професор Дипит му каза, че е прекалено млад на осемнайсет, но го покани да кандидатства отново след няколко години, ако все още би желал да преподава.
— Вие как се почувствахте относно това, сър? — попита колебливо Хари.
— Дълбоко разтревожен. — каза Дъмбълдор — Посъветвах Армандо срещу тази покана — без да давам причините, които излагам пред теб, тъй като професор Дипит беше силно привързан към Волдемор и убеден в неговата почтеност. Но аз не исках Лорд Волдемор обратно в училището и най-вече не на влиятелна позиция.
— Коя служба пожела той, сър? По какъв предмет е искал да преподава?
Хари някак си знаеше отговора дори преди Дъмбълдор да му го даде.
— Защита срещу Черните изкуства. По това време предметът се водеше от много възрастна преподавателка на име Галатея Меритот, която беше прекарала в Хогуортс около петдесет години. И така Волдемор отиде в „Боргин и Бъркс“ — и всички колеги, които му се бяха възхищавали, се тюхкаха каква загуба е това, брилянтен млад магьосник като него, да работи в магазин. Но в действителност Волдемор не е бил обикновен помощник. Любезен, с приятна външност и умен, на него скоро били поверени задачи от вид, който съществува само в магазин като „Боргин и Бъркс“, специализиран, както ти е известно, Хари, в предмети, притежаващи необикновени и могъщи свойства. Волдемор бил изпращан да убеждава хората да се разделят с някои от съкровищата си, като ги дадат за продажба при партньорите. А той бил, при всички положения, необикновено надарен в тази дейност.