Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
По онова време си нямала представа как се включва компютър, но се досетила, разбира се. Компютърът сякаш ѝ нашепвал: „Разгадай моите тайни“. Естествено… не стигнала далеч, не и отначало. Нужна била парола и тя се опитвала отново и отново. Нали на бащата му викали Зала, та пробвала с това и със Зала666 и тем подобни комбинации, с всичко възможно. Нищо не вършело работа. Мисля, че изминали две-три нощи, а ако спяла някъде, то било на чина в училище или следобедите у дома.
Една нощ обаче си спомнила ред, който бащата бил изписал на немски на едно листче в кухнята — Was mich nicht umbringt, macht mich stärker. Онова, което не ме убива, ме прави по-силен. Навремето това не означавало нищо за нея, но разбрала, че фразата е важна за бащата, ето защо пробвала с нея. Но и това не проработило. Съдържала твърде много букви, тогава написала „Ницше“, автора на цитата, и ето че изведнъж влязла и пред очите ѝ се разкрил чисто нов, тайнствен свят. Впоследствие щяла да опише това като миг, който я променил завинаги. Пораснала, когато сринала бариерата, застопорена отпреде ѝ, и имала възможност да разучи онова, което било предвидено да остане скрито, обаче…
— Да?
— Отначало не проумявала нищо. Всичко било на руски. Имало различни списъци на руски и немалко цифри. Допускам, че са били данни за приходите от трафика на хора, организиран от Залаченко. До ден-днешен обаче не знам колко е разбрала тогава и за какво се е осведомила по-късно. Поне успяла да прозре, че Залаченко не тормозел само нейната майка. Съсипвал живота и на други жени и това, естествено, я разярило, в известен смисъл я превърнало в познатата ни днес Лисбет, онази, дето мрази мъжете, които…
— … мразят жените.
— Именно. Освен това я направило и по-силна и ѝ дало да разбере, че вече няма връщане назад. Трябвало да спре баща си, затова продължила проучванията си на други компютри, например в училище. Промъквала се в учителската стая, а на няколко пъти дори се преструвала, че остава да спи у някои от приятелите, които нямала, а всъщност тайно оставала за през нощта в училище пред компютрите до сутрешните часове. Научила се на всичко, свързано с хакването и програмирането. Усещала, че е родена за това, и мнозина, с които се свързвала в дигиталния свят, започнали да се занимават активно с нея, точно както по-възрастното поколение винаги се нахвърля върху по-младите таланти — или за да ги окуражи, или за да ги потиска. Натъкнала се на много съпротива и глупости, мнозина се дразнели, задето вършела нещата наопаки или чисто и просто по нов начин. Други обаче се впечатлявали, та се сдобила и с приятели, например онзи, Чумата. Първите си същински другари намерила чрез компютрите. А най-важното било, че за първи път в своя живот се чувствала свободна. В киберпространството летяла напред и нагоре, точно като Осата. Нищо не я задържало на едно място.
— Камила разбрала ли е колко била напреднала?
— Най-малкото е подозирала, а и не знам, не ми се ще да гадая, но понякога си представям Камила точно като тъмната страна на Лисбет, нейната сянка.
— Злата близначка.
— Нещо такова. Не обичам да наричам хората зли, особено младите жени. И все пак точно по този начин я възприемам, макар никога да не съм имал сили да проуча случая по-подробно, не и в дълбочина, и ако сам искаш да задълбаеш в него, препоръчвам ти да се обадиш на Маргарета Далгрен, приемната майка на Камила след катастрофите на „Лундагатан“. Понастоящем Маргарета живее в Стокхолм, в Солна, мисля. Вдовица е и е имала крайно трагичен живот.
— В какъв смисъл?
— Това също е интересно, разбира се. Съпругът ѝ, Шел, който бил програмист в „Ериксон“, се обесил току преди Камила да ги напусне. Година по-късно тяхната деветнайсетгодишна дъщеря също отнела живота си, като скочила от един ферибот за Финландия, поне до такова заключение стигнали. Момичето имало лични проблеми, чувствало се грозно и затлъстяло, но Маргарета никога не е вярвала на тия неща и в един момент дори наела частен детектив. Маргарета е изцяло обсебена от Камила и ако трябва да бъда честен, никога не съм се погаждал кой знае колко с нея. Малко се срамувам от това. Маргарета се свърза с мен веднага след като ти публикува своята история за Залаченко и както знаеш, тогава бях прясно изписан от дома за рехабилитация в Ерща. Нервите и тялото ми съвсем бяха изнемощели, а Маргарета ми наду главата с брътвежа си. Пълна обсесия. Изтощавах се само при вида на номера ѝ на дисплея и посветих доста време в опити да я избягвам. Сега обаче, като се замисля, все повече я разбирам. Струва ми се, че би се зарадвала да поговори с теб, Микаел.