Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онова, което не ме убива
Онова, което не ме убива - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онова, което не ме убива

Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:

За да оцелее, вестник „Милениум“ отчаяно се нуждае от финансова инжекция. За да спаси вестника, журналистът Микаел Блумквист отчаяно се нуждае от история. И тя се появява късно една вечер след телефонно обаждане. В нея са замесени американската Агенция за национална сигурност, американската компютърна компания „Солифон“ и руската мафия в противоборство с шведския топизследовател Франс Балдер, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект, малкия му син аутист Аугуст, момче с изключителни дарби, служителите от шведската полиция Ян Бублански и Соня Мудиг, специалиста по ИТ-сигурност Ед Нийдъм, младоците от Републиката на хакерите с колоритни имена като Чумата, Боб Песа, Маца… И най-вече с добре познатата ни от трилогията на Стиг Ларшон суперхакерка Лисбет Саландер с прякор Осата. Появява се и един призрак от миналото — сестрата близначка на Лисбет, Камила, с която я свързва дълбока омраза. За да се сдобият с най-новите компютърни технологии, които биха им донесли огромни печалби, киберпрестъпниците не се спират пред нищо, дори пред убийство. Докато не се сблъскват с таланта на Аугуст и с гения на Лисбет. Лисбет, момичето, преминало през ада и продължило напред, младата жена, за която важи прочутата фраза на Ницше: „Онова, което не ме убива, ме прави по-силен“.
Внимание, финалът е отворен!
1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 184
Перейти на страницу:

По онова време си нямала представа как се включва компютър, но се досетила, разбира се. Компютърът сякаш ѝ нашепвал: „Разгадай моите тайни“. Естествено… не стигнала далеч, не и отначало. Нужна била парола и тя се опитвала отново и отново. Нали на бащата му викали Зала, та пробвала с това и със Зала666 и тем подобни комбинации, с всичко възможно. Нищо не вършело работа. Мисля, че изминали две-три нощи, а ако спяла някъде, то било на чина в училище или следобедите у дома.

Една нощ обаче си спомнила ред, който бащата бил изписал на немски на едно листче в кухнята — Was mich nicht umbringt, macht mich stärker. Онова, което не ме убива, ме прави по-силен. Навремето това не означавало нищо за нея, но разбрала, че фразата е важна за бащата, ето защо пробвала с нея. Но и това не проработило. Съдържала твърде много букви, тогава написала „Ницше“, автора на цитата, и ето че изведнъж влязла и пред очите ѝ се разкрил чисто нов, тайнствен свят. Впоследствие щяла да опише това като миг, който я променил завинаги. Пораснала, когато сринала бариерата, застопорена отпреде ѝ, и имала възможност да разучи онова, което било предвидено да остане скрито, обаче…

— Да?

— Отначало не проумявала нищо. Всичко било на руски. Имало различни списъци на руски и немалко цифри. Допускам, че са били данни за приходите от трафика на хора, организиран от Залаченко. До ден-днешен обаче не знам колко е разбрала тогава и за какво се е осведомила по-късно. Поне успяла да прозре, че Залаченко не тормозел само нейната майка. Съсипвал живота и на други жени и това, естествено, я разярило, в известен смисъл я превърнало в познатата ни днес Лисбет, онази, дето мрази мъжете, които…

— … мразят жените.

— Именно. Освен това я направило и по-силна и ѝ дало да разбере, че вече няма връщане назад. Трябвало да спре баща си, затова продължила проучванията си на други компютри, например в училище. Промъквала се в учителската стая, а на няколко пъти дори се преструвала, че остава да спи у някои от приятелите, които нямала, а всъщност тайно оставала за през нощта в училище пред компютрите до сутрешните часове. Научила се на всичко, свързано с хакването и програмирането. Усещала, че е родена за това, и мнозина, с които се свързвала в дигиталния свят, започнали да се занимават активно с нея, точно както по-възрастното поколение винаги се нахвърля върху по-младите таланти — или за да ги окуражи, или за да ги потиска. Натъкнала се на много съпротива и глупости, мнозина се дразнели, задето вършела нещата наопаки или чисто и просто по нов начин. Други обаче се впечатлявали, та се сдобила и с приятели, например онзи, Чумата. Първите си същински другари намерила чрез компютрите. А най-важното било, че за първи път в своя живот се чувствала свободна. В киберпространството летяла напред и нагоре, точно като Осата. Нищо не я задържало на едно място.

— Камила разбрала ли е колко била напреднала?

— Най-малкото е подозирала, а и не знам, не ми се ще да гадая, но понякога си представям Камила точно като тъмната страна на Лисбет, нейната сянка.

— Злата близначка.

— Нещо такова. Не обичам да наричам хората зли, особено младите жени. И все пак точно по този начин я възприемам, макар никога да не съм имал сили да проуча случая по-подробно, не и в дълбочина, и ако сам искаш да задълбаеш в него, препоръчвам ти да се обадиш на Маргарета Далгрен, приемната майка на Камила след катастрофите на „Лундагатан“. Понастоящем Маргарета живее в Стокхолм, в Солна, мисля. Вдовица е и е имала крайно трагичен живот.

— В какъв смисъл?

— Това също е интересно, разбира се. Съпругът ѝ, Шел, който бил програмист в „Ериксон“, се обесил току преди Камила да ги напусне. Година по-късно тяхната деветнайсетгодишна дъщеря също отнела живота си, като скочила от един ферибот за Финландия, поне до такова заключение стигнали. Момичето имало лични проблеми, чувствало се грозно и затлъстяло, но Маргарета никога не е вярвала на тия неща и в един момент дори наела частен детектив. Маргарета е изцяло обсебена от Камила и ако трябва да бъда честен, никога не съм се погаждал кой знае колко с нея. Малко се срамувам от това. Маргарета се свърза с мен веднага след като ти публикува своята история за Залаченко и както знаеш, тогава бях прясно изписан от дома за рехабилитация в Ерща. Нервите и тялото ми съвсем бяха изнемощели, а Маргарета ми наду главата с брътвежа си. Пълна обсесия. Изтощавах се само при вида на номера ѝ на дисплея и посветих доста време в опити да я избягвам. Сега обаче, като се замисля, все повече я разбирам. Струва ми се, че би се зарадвала да поговори с теб, Микаел.

1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 184
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)