Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— О, здрасти, Луна.
— Ходих да те търся в болничното крило, — каза Луна, тършувайки из чантата си. — Но казаха, че си си тръгнал…
Тя набута нещо приличащо на зелен лук, голяма петниста отровна гъба, и забележително количество материали, подобни на котешки отпадъци, в ръцете на Рон, най-сетне издърпвайки някакъв доста мърляв пергаментов свитък, който подаде на Хари.
— Заръчаха да ти предам това.
Беше малък, навит на руло пергамент, в който Хари мигновено разпозна още една покана за урок с Дъмбълдор.
— Довечера. — каза той на Рон и Хърмаяни, веднага щом го разгърна.
— Добър коментар на последния мач! — каза Рон на Луна, докато тя си вземаше обратно зеления лук, отровната гъба, и котешките отпадъци. Луна се усмихна неопределено.
— Подиграваш ми се, нали? — рече тя. — Всички разправят, че съм била ужасна.
— Не, сериозно! — настоя Рон. — Не мога да си спомня друг коментар да ме е радвал повече! Какво е това, между другото? — добави той, държейки лукообразния зеленчук на нивото на очите си.
— О, това е гърдикоренче. — каза тя, натиквайки котешките отпадъци и отровната гъба обратно в чантата си. — Може да го задържиш ако искаш, имам доста от тях. Наистина са отлични за предпазване от преглъщащи плимпита. — И тя се отдалечи, оставяйки Рон да се кикоти, все още сграбчил гърдикоренчето.
— Знаете ли, с времето Луна все повече ме завладява. — рече той, докато потегляха обратно към Голямата зала. — Знам, че е побъркана, но то е по някакъв добър… — Той прекъсна мисълта си съвсем внезапно. Лавендър Браун стоеше в основата на мраморното стълбище с буреносен вид.
— Здрасти. — каза Рон притеснено.
— Айде. — промърмори Хари на Хърмаяни, и двамата забързаха нататък, макар и не преди да бяха дочули Лавендър да казва. — Защо не ми съобщи, че излизаш днес? И защо беше тя с теб?
Рон изглеждаше едновременно мрачен и раздразнен, когато се появи на закуска час и половина по-късно, и въпреки че седна с Лавендър, Хари не ги видя да разменят дори дума през цялото време, докато бяха заедно. Хърмаяни се държеше все едно съвсем не е наясно с всичко това, но един или два пъти Хари мерна необяснима усмивчица на задоволство по лицето й. През целия ден тя изглеждаше в особено добро настроение, а тази вечер в общата стая дори се съгласи да прегледа (с други думи, да донапише) съчинението на Хари по билкология, нещо, което винаги до момента бе отказвала решително, защото беше установила, че Хари би позволил на Рон да препише от него след това.
— Много благодаря, Хърмаяни. — каза Хари, потупвайки я разсеяно по гърба докато поглеждаше часовника си, според който беше вече почти осем часа. — Слушай, аз обаче трябва да побързам или ще закъснея за Дъмбълдор.
Тя не отговори, а само зачеркна още няколко от обърканите му изречения някак отегчено. Ухилен, Хари забърза към портрета с дупката и оттам към кабинета на директора. Водоливникът отскочи встрани при споменаването на карамелени еклери и Хари се качи по спираловидната стълба като прескачаше през едно стъпало и успя да почука на вратата буквално точно с последните удари на часовника в осем.
— Влез. — каза Дъмбълдор, но още щом Хари посегна да бутне вратата, тя внезапно се отвори отвътре. Там стоеше професор Трелони.
— Аха! — извика тя, посочвайки Хари драматично като мигаше насреща му през големите си очила. — Значи това е причината да бъда изхвърлена безцеремонно от вашия кабинет, Дъмбълдор!
— Моя драга Сибила, — каза Дъмбълдор с леко раздразнен тон, — никой не поставя въпроса да бъдете изхвърляна безцеремонно откъдето и да било, но с Хари имаме предварителна уговорка, пък и наистина не смятам, че има какво повече да си кажем…
— Добре тогава. — каза професор Трелони с дълбоко наранен глас. — Ако няма да прогоните узурпиращия натрапник, така да бъде… Навярно би трябвало да си намеря училище, където талантите ми ще бъдат по-добре оценявани…
Тя изблъска леко Хари от пътя и изчезна надолу по спираловидната стълба; чуха я да се препъва на половината път и Хари отгатна, че е застъпила някой от своите влачещи се шалове.
— Хари, моля те, затвори вратата и седни. — каза Дъмбълдор, звучейки доста уморено.
Хари се подчини и докато заемаше обичайното си място пред бюрото на Дъмбълдор, забеляза, че мислоемът отново беше поставен между тях, както и две миниатюрни кристални бутилки, пълни с кълбяща се памет.
— Значи професор Трелони все още не се радва особено, че Фирензи преподава? — попита Хари.