Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да. — отвърна Хари, докато извиваше ръката на Крийчър зад гърба му. — Добре, забранявам ви да се биете! Крийчър, забранявам ти да се биеш с Доби. Доби, знам че нямам право да ти давам заповеди…
— Доби е свободно домашно духче и може да се подчинява на всеки, който си хареса и Доби ще прави каквото Хари Потър иска той да прави! — каза Доби със сълзи на очите.
— Добре тогава. — каза Хари, когато двамата с Рон пуснаха духчетата на земята.
— Господарят ме е викал? — изграчи Крийчър, покланяйки се, като в същото време хвърли такъв поглед на Хари, който сякаш му пожелаваше болезнена смърт.
— Да, извиках те. — каза Хари, като хвърли един поглед към вратата на кабинета на мадам Помфри, за да провери дали заглушаващото му заклинание все още работи. — Имам задача за теб.
— Крийчър ще прави каквото Господарят иска, — каза Кричър, като се поклони до земята. — защото Крийчър няма друг избор, но Крийчър го е срам, че има такъв господар, о да…
— Доби ще го направи, Хари Потър! — изписка Доби, все още със сълзи в очите. — Ще бъде чест за Доби да помогне на Хари Потър!
— Сега като се замислих, може би ще е добре и двамата да се включите — каза Хари. — Значи… искам да следите Драко Малфой.
Без да обръща внимание на удивеното изражение на лицето на Рон, Хари продължи:
— Искам да знам къде ходи, с кого се среща и какво прави. Искам да го следите денонощно.
— Да, Хари Потър! — веднага възкликна Доби с блеснали от въодушевление очи. — И ако Доби сбърка нещо, Доби ще се хвърли от върха на най-високата кула, Хари Потър!
— Това няма да се налага. — побърза да каже Хари.
— Господарят иска да следя най-младия от семейство Малфой? — изграчи Крийчър. — Господарят иска да следя чистокръвният пра-племенник на моята стара господарка?
— Да, точно него. — каза Хари, като предвиди опасността и бе решен да се справи с нея предварително. — Забранявам ти да го предупреждаваш, Крийчър, или да му покажеш с какво се занимаваш, или изобщо да говориш с него, да му пишеш бележки, или да общуваш с него по какъвто и да е начин. Разбра ли?
Той видя как Крийчър се мъчеше да види пролука в инструкциите му и почака. Не след дълго Крийчър се поклони дълбоко и каза с горчива нотка в гласа:
— Господарят мисли за всичко и Крийчър трябва да му се подчинява, въпреки че Крийчър би предпочел да е слуга на момчето на Малфой, о, да…
— Значи това е уредено. — каза Хари. — Искам редовно да ми докладвате, но се уверете, че не съм заобиколен от хора, когато се появявате. Това не важи за Рон и Хърмаяни. И не казвайте на никого какво правите, просто се залепете за Малфой и не го изпускайте от поглед.
20. Молбата на Лорд Волдемор
Първото нещо, което Хари и Рон сториха в понеделник сутринта, беше да напуснат болничното крило, възстановени напълно под грижите на Мадам Помфри и вече съвсем способни да се насладят на предимствата от това да си бил съборен и отровен, най-доброто от които, че Хърмаяни отново беше приятелка с Рон. Хърмаяни даже ги придружи надолу за закуска, донасяйки новината, че Джини се е карала с Дийн. Съществото, което дремеше в гърдите на Хари, внезапно надигна глава, душейки въздуха с надежда.
— За какво са се сдърпали? — попита той, като се опитваше да звучи небрежно докато завиваха по един коридор на седмия етаж, който беше пуст с изключение на някакво мъничко момиченце, изучаващо гоблен с тролове в балетни полички. На лицето й се изписа ужас при вида на приближаващите се шестокласници и изпусна месинговите везни, които носеше.
— Всичко е наред! — каза Хърмаяни меко, бързайки напред да й помогне. — Ето…
Тя почука строшените везни с пръчката си и изрече „Репаро“. Момиченцето не благодари, а остана като закована на място, докато отминаваха и гледаше след тях как се отдалечават; Рон хвърли поглед назад към нея.
— Кълна се, стават все по-малки. — каза той.
— Не й обръщай внимание. — каза Хари, малко нетърпеливо. — Хърмаяни, за какво се караха Джини и Дийн?
— О, Дийн се смееше на това как МакЛагън те удари с оня блъджър. — каза Хърмаяни.
— Сигурно е изглеждало смешно. — разсъдливо каза Рон.
— Изобщо не изглеждаше смешно! — каза Хърмаяни разпалено — Изглеждаше ужасно и ако Куут и Пийкс не бяха хванали Хари, той можеше да бъде много лошо ранен!
— Да, добре, не е било нужно Джини и Дийн чак да се разделят заради това. — каза Хари, все още опитвайки се да звучи небрежно. — Или те все още са си заедно?
— Да, все още са… но ти защо се интересуваш толкова? — попита Хърмаяни, поглеждайки остро Хари.
— Просто не искам отново неразбории из отбора си по Куидич! — каза той бързо, но Хърмаяни продължи да изглежда подозрителна, и той почувства огромно облекчение, когато един глас зад тях извика „Хари!“, давайки му извинение да й обърне гръб.