Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Кой е той?
Уморен от необичайните впечатления, реших отново да обходя целия комплекс, за да не пропусна нещо важно. С мен тръгна Селиверстов, а другите останаха да ни чакат.
— Тази пък щуротия каква е? — посочих аз монумент от бронз или месинг, изобразяващ ракообразно същество.
— Един Господ знае — зачуди се Сергей. — Може би е членестоного или някакъв рак?
— Съмнявам се, че точно тук ще сложат статуя на животно.
— Пък и ракът няма щипки и отпред, и отзад.
— Какво ли е тогава? Да попитаме служителите в Сваямбанат.
Машината на древните
За час и половина разпитахме неколцина служители, те поне лесно се разпознаваха по екзотичните им облекла. Разговаряхме и с главния монах, но никой нищо не ни обясни.
— Не знаем — отговаряха те.
— Как така?
— Ами така — не знаем…
Споделих възмущението си с един монах от по-низш ранг. Той се усмихна благо и се извини, че всички знания за храма са изложени в тибетските текстове, които се пазят в специално помещение и са недостъпни за европейците. Текстовете били на санскрит, който, за жалост, е непонятен на по-висшите служители. Те не разбирали нито една дума от тях.
— Защо не учат санскрит? — не се стърпя Селиверстов.
— Учат го в религиозното училище, но не запомнят нищо. Древните знания никому не са нужни, никой не се интересува от тях, затова те забравят и езика. За обичайните контакти е достатъчно само онова, което е преведено на непалски и английски.
— Нима никой не се е интересувал от този паметник, приличащ на ракообразно същество?
— Никой. Ето какво мога да ви препоръчам — каза монахът. — Край основния ступа обикновено обикаля млад човек в оранжева дреха и с чаша в ръка. Той събира помощи, но притежава солидни знания. Образован е и е изключително способен. Няколко години е работил в специализирано хранилище. Затова е изучавал санскрит и е прочел част от древните текстове. Уволнили са го, защото е започнал да чете и онези от тях, с които никой няма право да се запознава. И ето сега обикаля и събира пари.
— Къде да го намерим?
— Тук някъде…
— Помогнете ни, моля ви.
— Добре, да вървим.
Намерихме младия мъж и аз се представих. И колкото и да е странно, между нас сякаш се появи взаимно доверие. Очевидно на Кирам — така се казваше младежът — му беше приятно, че някой се нуждаеше от неговите знания. Той действително беше умен и ерудиран.
Приближихме се към ракообразната „абракадабра“ и аз го попитах:
— Кирам, не съм сигурен, но ми се струва, че този монумент е изключително важен. Поставен е на видно място, върху солидна основа…
— Прав сте, господине! Наистина е важен.
— И какво представлява?
— Това е машина на древните. Строителна машина.
— Каква?
— Строителна.
— И какво са строили с нея?
— Планини. Така е записано в тибетските текстове. Машината се е издигала във въздуха и е обработвала планините, за да придобият необходимата форма.
— Как така ги е обработвала? Захапвала ги е с щипките си?
— Не, не — очите на Кирам се засмяха. — Това не са щипки. Планината е била оформяна от невидима енергия, която е излизала оттам, където щипките се съединяват. Тя е вършела всичко, което можете да си представите. Могла е да стигне до дълбините на земята, прокарвайки тунел. Да се изкачва нагоре по склон, оформяйки бразди, и т.н.
— С каква енергия е била задействана?
— С човешката мисъл.
— Тоест психичната енергия?
— Да. В текстовете пише, че мисълта се концентрира вътре в машината и я привежда в действие. Накъдето да погледне човек и накъдето поиска да я насочи, машината полита натам и изпълнява волята му. Когато човек се умори, машината се връща при него.
— Да-а… — обърнах се аз към Селиверстов, — ненапразно Елена Блаватская пише, че човекът е най-мощната енергийна машина.
Кирам ни гледаше с добри и умни очи. Не беше скован от религиозни забрани, затова и не споменаваше вездесъщата дума тайна. Английският му беше учудващо богат.
— И Кайлас ли е построена с нея?
— Не зная. Все пак не съм прочел всички тибетски текстове — рече той.
— Кирам, тази машина истинска ли е, или е просто монумент, издигнат в нейна чест? — зададох аз основния си въпрос.
— Не зная. Възможно е да е истинска, донесена от Харати.
— Харати ли?
— Да. Но не това е най-важното.
— А кое?
— За да се пусне в действие, трябва да се знае съответната мантра.
— Ти знаеш ли я?
— Не, разбира се. Никой никога не записва мантрите. Те се предават устно.