Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Не ставай глупав! — остро го прекъсна Рон. — Не можеш да пропуснеш мач по куидич само за да проследиш Малфой, та ти си капитан!
— Искам да знам какво е намислил. — каза Хари. — И не ми казвай, че си въобразявам всичко, не и след това, което подслушах между него и Снейп…
— Никога не съм казвал, че си въобразяваш всичко. — каза Рон, повдигайки вежда срещу Хари. — но няма правило, което да казва, че само един човек може да замисля нещо тук! Ти си обсебен от Малфой, Хари, имам предвид, да мислиш да изпуснеш мач, за да го преследваш…
— Искам да го хвана! — каза Хари отчаяно. — Искам да кажа, да разбера къде отива, когато изчезва от картата?
— Не знам… в Хогсмийд? — предположи Рон, докато се прозяваше.
— Никога не съм го виждал да ходи по някой от тайните коридори на картата. Мислех си, че те така или иначе са под наблюдение сега?
— Ами… не знам. — повтори Рон.
Те замълчаха. Хари отново се вгледа в кръга светлина над тях, докато мислеше усърдно…
Ако разполагаше с ресурсите на Руфъс Скраймгуайър той би могъл да постави преследвачи след Малфой, но той нямаше офис, пълен с Аврори под ръка… Мисълта да се опита да уреди нещо с бившите членове на Д.А. му мина бегло през ума, но оставаше нерешен проблемът с отсъствието от часовете.
Откъм леглото на Рон се чу приглушено хъркане. След малко мадам Помфри излезе от кабинета си. За по-лесно, Хари се престори на заспал, завъртя се на една страна и се заслуша, как всички завеси се затвориха сами, когато тя помага с пръчицата си. Светлината се приглуши, тя се върна в кабинета си и вратата се затвори зад нея.
Хари си помисли, че това беше третият път, когато го носеха в болничното отделение заради травма от куидич. Предишния път беше паднал от метлата си, заради присъствието на диментори около игрището, а преди това, всичките кости бяха махнати от ръката му от несръчния професор Локхарт… Това беше и най-болезненият му случай до сега… той си спомни ужасната болка, когато всички кости в ръката му израснаха за една нощ, неудобство, което не беше олекотено от появата на неочакван посетител посреднощ…
Хари се изправи рязко и сърцето му се разтуптя. Най-сетне беше намерил решение: имаше кой да следи Малфой, той просто бе забравил, как не му беше хрумнало до сега.
Но сега трябваше да реши как да го извика? Какво трябваше да направи? Тихо и настоятелно, Хари проговори в тъмнината:
— Крийчър?
Чу се доста силен плясък и из стаята зазвучаха различни писукания. Рон се събуди рязко и попита:
— Какво става…?
Хари бързо посочи вратата на кабинета на мадам Помфри с пръчицата си и промърмори „Муфиато!“, така че тя да не чуе нищо. После се приближи до края на леглото, за да види по-добре какво става.
Две домашни духчета се търкаляха по средата на стаята, едното носеше изтъркан, явно изхвърлен пуловер и няколко вълнени шапки, а другото — стар парцал, който бе наметнат над рамената му като наметало. После се чу друг силен трясък и полтъргайстът Пийвс се появи във въздуха над биещите се.
— Наблюдавах ги, Поти! — осведоми той Хари, сочейки към борбата долу, преди да се изкикоти силно. — Виж тези жалки, жалки, мръсни, малки създанийца…
— Крийчър никога няма да обижда Хари Потър пред Доби, не, няма да стане, или Доби ще накара Крийчър да си затвори устата, така ще направи! — извика Доби с пискливия си глас.
— …малки, жалки… — щастливо извика Пийвс, замеряйки духчетата с парчета тебешир, за да ги настърви дори още повече. — …загубени, смотани!
— Крийчър ще говори каквото си иска за своя господар, о, да, а какво е неговият господар, приятел с мътнороди, о, какво би казала господарката на Крийчър…?
Точно какво би казала господарката на Крийчър така и не се разбра, защото в този момент Доби заби малкото си юмруче в устата на Крийчър и му извади половината зъби. Хари и Рон скочиха от леглата си и побързаха да разтърват двете духчета, въпреки че те продължаваха да се опитват да се ритат и удрят, насърчавани от Пийвс, който се рееше около лампата и пищеше:
— Заври си пръстите в носа му, издърпай всичко меко, дръпни му ушите…
Хари размаха пръчката си към Пийвс и каза „Ленгуок!“. Пийвс се задави, преглътна, после се изнесе от стаята, правейки недвусмислени жестове, че не може да говори, понеже езикът му се е залепил за небцето.
— Това беше добро. — одобри Рон, докато повдигаше Доби във въздуха, така че да не може да докопа Крийчър. — Това също беше заклинание от тези на Принца, нали?