Онова, което не ме убива

— Искаш да кажеш, че е разбрала необходимостта да порасне и сама да стане супергероиня.

— По някакъв начин, може би, в собствения си малък свят. По онова време, естествено, не е знаела, че Залаченко е стар съветски топшпионин и че неговите тайни са му осигурили уникална позиция в шведското общество. Със сигурност не е имала представа, че в рамките на тайната полиция е съществувал обособен отдел, който го е защитавал. Но точно както и Камила, тя предполагала, че баща им притежавал някакъв вид имунитет. Един ден дори някакъв мъж в сиво палто се появил на прага им и намекнал нещо от типа на: бащата не бивало да пострада, чисто и просто не можело. Лисбет отрано се досетила, че не си струва да подава жалби срещу Залаченко в полицията или в социалните служби. Нямало да стане нищо друго, освен да се появи още някой подобен чичко в сиво палто.

Лисбет не знаела нищо за разузнавателните служби и акциите им, ала усещала безсилието на семейството си и това ѝ причинявало ужасяваща болка. Безсилието, Микаел, може да се окаже унищожителна сила, а преди Лисбет да пораснела дотолкова, че да бъде в състояние да стори нещо, тя се нуждаела от прибежища и места, от които да почерпи сили. Едно от тях бил светът на супергероите. Мнозина от моето поколение, разбира се, презират тези работи, но аз знам, че литературата, независимо дали се касае за комикси, или хубави класически романи, може да окаже голямо влияние, и знам също, че Лисбет особено се привързала към млада героиня на име Джанет ван Дайн.

— Ван Дайн.

— Точно. Момиче, чийто баща бил богат учен. Бащата е убит — от извънземни, ако не ме лъже паметта, и за да си отмъсти, Джанет ван Дайн отива в лабораторията на един от колегите му, където се сдобива със суперсили. Получава крила и способността да се свива и уголемява на размери, както и разни други неща. Чисто и просто става здрава като камък мацка, облечена в черно и жълто, като оса, ето защо нарича себе си просто Осата, човек, който никой не можел да смачка, нито в буквалния, нито в преносния смисъл.

— Ха, това не го знаех. Значи, оттам произхожда псевдонимът ѝ?

— Не само псевдонимът, мисля. Аз не знаех нищо за тия неща — бях мухлясал дъртак, останал на нивото на Фантома Драгос25. Стъписах се, когато за пръв път видях Осата на картинка. В нея имаше страшно много от Лисбет. Все още е така, в известен смисъл. Мисля, че е заела част от стила си от въпросната героиня. Не искам да преувеличавам, това била просто фигура от комиксите, а Лисбет все пак живеела в действителността. Знам обаче, че доста е размишлявала над преображението, през което минала Джанет ван Дайн, когато се превърнала в Осата. Някъде дълбоко в себе си разбирала, че самата тя е принудена да се преобрази по същия драстичен начин — от дете и жертва в безкомпромисен човек, способен да отмъсти на трениран топшпионин.