Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Подобни мисли я занимавали денонощно, ето защо в един преходен стадий Осата станала важна фигура за нея, фиктивен източник на вдъхновение, и Камила открила това. Момичето надушвало слабостите на хората чрез някаква своя свръхестествена способност. Простирала пипалата си, напипвала слабите места на другите и забивала жилото си. Заела се всячески да се присмива на Осата. Дори проучила кои били враговете на Осата в комикса и започнала сама да се зове с имената им, Танос и какво ли не още.
— Танос ли каза? — обади се Микаел, внезапно наострил уши.
— Струва ми се, че така се наричаше — герой от мъжки пол, унищожител, който някога се влюбил в самата смърт, явила му се в образа на жена, и впоследствие искал да се покаже достоен пред нея или нещо в този дух. Камила застанала на негова страна, за да провокира Лисбет. Дори нарекла бандата си Обществото на Паяците, защото в някаква си поредица тази група била смъртен враг на Посестримите на Осата.
— Наистина ли? — попита Микаел замислено.
— Да, било детинско, разбира се, но това не го правело невинно. Враждата между сестрите вече се била разраснала до такава степен, че онези имена получили ужасяващ заряд. Било като на война, знаеш, където дори символите придобиват смъртоносно значение.
— Възможно ли е това все още да е актуално?
— Имената ли имаш предвид?
— Да, предполагам.
Микаел не знаеше точно какво има предвид. Просто изпитваше смътното усещане, че е надушил следите на нещо значимо.
— Не знам — отвърна Холгер Палмгрен. — Сега са зрели хора, но не бива да забравяме, че това е било период от техния живот, когато всичко се е решавало и променяло. И най-дребните детайли са можели да добият съдбовно значение. Та нали Лисбет не била единствената, която загубила майка си, а сетне била затворена в детската психиатрия. Битието на Камила също било разбито на парченца. Била лишена от дома си, а бащата, от когото се възхищавала толкова дълбоко, получил тежки изгаряния. Залаченко така и не дошъл на себе си след нападението с огнената бомба на Лисбет, както знаеш, а самата Камила била настанена в приемно семейство далеч от света, в който била такъв естествен център на внимание. Трябва и тя да е изпитала нечовешка болка и не се съмнявам и за миг, че оттогава ненавижда Лисбет от дъното на душата си.
— Така изглежда — рече Микаел.
Холгер Палмгрен отпи още една глътка коняк.
— Както казах, не можем да подценяваме онзи период от живота им. Сестрите водели истинска война и някъде дълбоко в себе си трябва да са знаели, че всичко е на ръба на експлозията. Дори си мисля, че са се подготвяли за нея.
— Но по различни начини.
— О, да, Лисбет притежавала бляскав интелект, в главата ѝ през цялото време тиктакали пъклени планове и стратегии, но била сама. Камила не била особено будна, не и в традиционния смисъл. Четенето не я влечало и не разбирала от абстрактни размишления, но умеела да манипулира. Умеела да използва и запленява като никой друг, ето защо и никога не била сама, за разлика от Лисбет. Винаги си имала хора, които да изпълняват прищевките ѝ. Ако Камила откриела, че Лисбет я бива в нещо, което може да се окаже опасно за нея, тя не се мъчела да придобие същите умения, защото знаела, че няма никакъв шанс да се конкурира със сестра си.
— И какво правела тогава?
— Издирвала някого или за предпочитане неколцина, които разбирали от въпросната работа, каквато и да била, и отвръщала на удара с тяхна помощ. Винаги си имала помощници, които били готови на всичко за нея. Но извинявай, май изпреварвам събитията.
— Да, какво станало с компютъра на Залаченко?
— Лисбет скучаела, както ти казах. Освен това спяла лошо. Нощем будувала, тревожела се за майка си. Агнета имала тежки кръвоизливи след изнасилванията, но не отивала на лекар. Навярно се е срамувала, а на периоди изпадала и в дълбоки депресии. Не била в състояние нито да ходи на работа, нито да се грижи за момичетата, и Камила още повече я презирала. Майка ни е слаба, казвала. Както споменах, в нейния свят да си слаб било най-голямото падение. Затова пък Лисбет…
— Да?
— Тя виждала любим човек, единствения човек, когото някога е обичала, а също и ужасяваща несправедливост, та нощем будувала и мислела за това. Вярно, била просто дете. В известен смисъл все още била такава, но и все повече се убеждавала, че единствена тя на този свят може да предпази майка си от грозящото я убийство, та мислела за това и за толкова други неща, и накрая една нощ станала — разбира се, предпазливо, за да не събуди Камила. Може би за да си вземе нещо за четене, може би за да се откъсне от мислите си. Няма чак такова значение. Важното е, че видяла компютъра, който стоял на прозореца към „Лундагатан“.