Онова, което не ме убива

— По принцип Лисбет не се интересува какво е времето навън или какво се случва извън полезрението ѝ — продължи Холгер Палмгрен. — Нейният поглед изрязва несъщественото. Ала този път спомена, че слънцето огрявало „Лундагатан“ и Шинарвикспаркен. Чувала детски смях. От другата страна на прозореца хората били щастливи — може би това е искала да каже. Обикновените хора ядели сладолед и играели с хвърчила и топки. Камила и Лисбет били затворени в стаята си и слушали как бащата изнасилва и малтретира майка им. Мисля, че това е било точно преди Лисбет сериозно да отвърне на ударите на Залаченко, но хронологията ми убягва. Изнасилванията следвали един и същи модел. Зала се появявал следобед или по вечерно време, винаги здравата натряскан, понякога разрошвал косата на Камила и казвал неща от типа на: „Как може едно толкова красиво момиченце да има толкова противна сестра?“. После заключвал щерките в стаята им и сядал в кухнята, за да продължи да се налива. Пиел водката си чиста и отначало седял притихнал, само мляскал, като гладно животно. После смотолевил нещо от типа на: „Как се чувства днес моята малка курва?“, и това звучало почти любовно. После обаче Агнета допускала някаква грешка или по-точно Залаченко решавал да съзре някаква грешка и тогава идвал първият удар, по правило плесница, последвана от думите: „Мислех си, че днес малката ми курва ще бъде добричка“. После я завличал в спалнята и там продължавал с шамарите, а след малко идвал ред и на юмруците. Лисбет познавала по шума точно какъв вид удари се раздавали и къде улучвали. Усещала това така ясно, сякаш тя самата била потърпевшата. След ударите идвали ритниците. Зала ритал и блъскал майката в стената, крещял „курва“ и „повлекана“, и „мърша“, и това го възбуждало. Надървял се, като я гледал как се мъчи. Когато майката била цялата насинена и окървавена, той я изнасилвал, а когато свършел, крещял още по-ужасни злословия. После за малко настъпвала тишина. Чували се само сподавените хлипания на Агнета и тежкото дишане на Залаченко. След това Зала ставал, пак пийвал, ругаел и плюел по пода. Понякога отключвал вратата на Камила и Лисбет и изтърсвал нещо от рода на „сега мама пак е добричка“. Накрая се пръждосвал, като затръшвал вратата подире си. Това бил обичайният модел. Ала този ден се случило още нещо.