Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Как се справя МакЛагън? — нервно попита той, очевидно забравяйки, че е задал този въпрос поне два пъти.
— Казах ти. — отвърна търпеливо Хари — Дори да беше от световна класа, не бих го задържал. Той продължава да се опитва да казва на всички какво да правят, мисли че може да играе на всеки пост по-добре от всички нас. Нямам търпение да се отърва от него. И говорейки за отърваване от хора, — добави Хари, докато ставаше и си вдигаше метлата, — ще престанеш ли да се правиш на заспал, когато Лавендър идва да те вижда? Тя също ме подлудява.
— О… — каза Рон смутено — Да. Добре де.
— Ако не искаш да излизаш с нея, просто й го кажи.
— Да… добре… ама не е толкова лесно, не е ли така? — каза Рон. Той направи пауза. — Дали Хърмаяни ще мине да ме види преди мача? — добави той небрежно.
— Не, тя вече е долу на игрището с Джини.
— А… добре… Късмет. Надявам се да разбиеш Макл… искам да кажа Смит.
— Ще се опитам. — каза Хари и преметна метлата си на рамо. — До по-късно.
Той се забърза по опустелия коридор, цялото училище беше навън около стадиона. Той гледаше през прозорците, опитвайки се да прецени колко вятър ще има, когато внезапен шум го накара да погледне напред. Той видя Малфой да ходи към него в компанията на две момичета, които изглеждаха намръщени.
Когато видя Хари, Малфой спря, изсмя се и продължи да ходи.
— Къде отиваш? — попита Хари.
— Да, определено ще ти кажа, Потър, защото е точно твоя работа. — процеди Малфой. — По-добре побързай, хората ще чакат своя „Единствен капитан“ — „Момчето, което отбеляза“ — или както и да те наричат напоследък.
Едно от момичетата се изкикоти неволно. Хари се вгледа в нея. Тя се задави. Малфой продължи покрай него и момичетата го последваха до ъгъла, където изчезнаха от поглед.
Хари стоеше замръзнал и ги гледаше. Беше вбесен — вече трябваше да е на мача, а Малфой се възползваше от момента, когато вниманието на цялото училище бе насочено другаде, това беше най-добрият му шанс да разбере какво точно правеше Драко. Секундите се изнизваха, а Хари стоеше на място и гледаше мястото, където странното трио бе изчезнало…
— Къде беше? — пита Джини, когато Хари нахлу в съблекалнята. Целият отбор се беше преоблякъл вече. Куут и Пийкс, биячите, удряха нервно своите бухалки в краката си.
— Срещнах Малфой. — каза й Хари тихо, докато си слагаше ярко червената роба. — Така че исках да разбера как така той е в замъка с две момичета, докато всички останали са тук, долу…
— Има ли значение точно сега?
— Няма начин да разбера. — каза Хари, със Съветкавицата си в ръка, докато си оправяше очилата. — Хайде да вървим!
И без да каже друга дума, той излезе на игрището под оглушителен съпровод от ръкопляскания и дюдюкания.
Имаше съвсем малко вятър, а облаците не бяха много гъсти, тук там се виждаха проблясъци слънчева светлина.
— Климатичните условия са подвеждащи! — каза МакЛагън на отбора — Куут, Пийкс, ще трябва да летите откъм слънцето, така че да не ви виждат…
— Аз съм капитанът, МакЛагън, спри да им даваш инструкции. — ядоса се Хари. — Просто отиди на вратарския пост!
След като се увери, че МакЛагън се е махнал, Хари се обърна към Куут и Пийкс
— Гледайте да летите откъм слънцето. — нареди им той през зъби.
Той се ръкува с капитана на Хафълпаф и после, по сигнала на мадам Хуч, излетя във въздуха, по-високо от останалите от отбора, обикаляше около игрището с надеждата, че ще види Снича. Колкото по-скоро го хванеше, толкова по-скоро щеше да може да се върне в замъка, да извади Пакостливата карта и да види какво прави Малфой.
— И ето сега, Смит от Хафълпаф с куофъла. — каза замечтаният глас, който отекна над игрището. — Той коментира миналия път и Джини Уизли после му налетя с метлата си, вероятно нарочно, поне така изглеждаше. Смит беше доста груб към Грифиндор, сигурно сега съжалява за това сега, като играе срещу тях. О, вижте, той загуби куофъла, Джини му го взе, харесвам я, тя е много симпатична…
Хари се опули срещу коментаторското място, мислейки си че никой с всичкия си не би позволил на Луна Лавгуд да коментира. Но дори от толкова високо, не можеше да сбърка тази дълга, мръсно руса коса, нито огърлицата от коркови тапи… До Луна професор Макгонагъл изглежда се чувстваше леко некомфортно, сякаш наистина премисляше решението си.
— …но сега този едър хафълпафец взе куофъла от, хм, не мога да си спомня името, беше нещо като Бибъл… не Бъгинс…
— Кадуолдър! — силно каза професор Макгонагъл до нея. Тълпата се засмя.
Хари се огледа за снича, но нямаше следа от него. Малко по-късно Кадуолдър отбеляза. МакЛагън крещеше на Джини, за дето е изпуснала куофъла и за това не забеляза голямата червена топка да минава покрай дясното му ухо.