Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— МакЛагън, би ли вършил това, което би трябвало да вършиш и остави останалите на мира! — извика Хари, докато се изравни с лицето на своя вратар.
— Ти самият не даваш добър пример! — изкрещя Маклогън на свой ред ядосан.
— И сега Хари Потър спори със своя вратар. — нежно каза Луна, докато слидеринците и хафълпафците в тълпата ръкопляскаха окуражително. — Не мисля, че това ще му помогне да намери снича, но може би е хитър трик…
Кълнейки гневно, Хари се завъртя и почна пак да обикаля игрището в търсене на някакъв знак от малката златна крилата топка.
Джини и Демелза отбелязаха по един път, давайки повод на червено-черната агитка да се радва. После Кадуолдър изравни, но Луна сякаш не забеляза, тя изглеждаше незаинтересована от такива банални неща като резултата и продължаваше да се опитва да привлече вниманието на публиката върху неща от рода на интересни облаци и възможността Захариъс Смит, който до сега не бе успял да задържи куофъла за повече от минута, да е болен от нещо, наречено „загубеняшко — Loser’s Lurgy“.
— Седемдесет на четиридесет за Хафълпаф! — каза професор Макгонакъл, издърпвайки мегафона на Луна.
— Толкова ли е станало? — разсеяно попита Луна — О, вижте! Грифиндорският вратар е взел една бухалка на бияч.
Хари спря насред въздуха. И наистина, по причини известни само на него, МакЛагън беше взел бухалката на Пийкс и се опитваше да покаже как се удря блъджър срещу нападащия Кадуолдър.
— Върни му бухалката и се върни на поста си! — изрева Хари, летейки към Маклогън, точно когато той яростно удари блъджъра.
Ослепителна, всепроникваща болка… проблясък… далечни викове… и чувството как пропада през дълъг тунел…
Следващото нещо, което Хари знаеше, беше че лежеше в удивително топло и удобно легло. Той погледна нагоре и видя лампа, която хвърляше кръг златиста светлина по тавана. После си вдигна главата и ето там, отляво, лежеше удивително познато червенокосо момче.
— Колко мило, че се отби. — ухили се Рон.
Хари премигна и се огледа. Разбира се, той беше в болничното крило. Небето навън беше тъмно, мачът трябва да е приключил преди часове… и всяка надежда да намери Малфой също… Хари почувства странна тежест, той вдигна ръката си и усети, че главата му е здраво превързана.
— Какво се случи?
— Спука си черепа. — каза мадам Помфри, като го бутна обратно във възглавниците му. — Нищо страшно, веднага го съединих, но ще те задържа за през нощта. Не трябва да се пренапрягаш през следващите няколко часа.
— Но аз не искам да оставам тук през нощта. — ядоса се Хари, като седна и се разви. — Трябва да намеря МакЛагън и да го убия.
— Мисля, че това попада под графа пренапрягане. — каза мадам Помфри, като го бутна отново в леглото и размаха пръчица назидателно. — Ще стоиш тук, докато не те изпиша, Потър, или ще извикам директора!
Тя потъна обратно в кабинета си, а Хари се отпусна в завивките си.
— Знаеш ли с колко загубихме? — попита той Рон през зъби.
— Ами да, знам. — каза Рон. — крайният резултат беше 300 на 60.
— О, чудесно — каза Хари с горчивина в гласа си — Просто чудесно! Когато докопам МакЛагън…
— Не би искал да го докопаш, той е с размери на трол. — с право каза Рон. — Лично аз не бих му направил онова заклинание на Принца за пръстите на краката. Както и да е, останалата част от отбора ще се е справила с него, докато ти излезеш от тук, те също не са щастливи…
В гласа на Рон имаше лошо подтисната нотка на задоволство, личеше си че той далеч не беше натъжен от това, че МакЛагън се изложи толкова много. Хари лежеше и гледаше към тавана, наскоро залепената му глава не го болеше, но все пак я чувстваше уязвима под всичките тези превръзки.
— Успях да чуя коментара на мача от тук. — каза Рон, сега вече напушен от смях. — Надявам се, че винаги ще дават на Луна да коментира… загубеняшко-Loser’s Lurgy…
Но Хари все още беше твърде ядосан, за да гледа хумористично на нещата и не след дълго Рон се предаде.
— Джини дойде на посещение, докато ти беше в безсъзнание. — каза той след дълга пауза. Въображението на Хари започна да рисува сцена, където Джини се навеждаше над безжизненото му тяло и признава за своите чувства към него, докато Рон ги благославяше… — Тя каза, че почти си закъснял за мача. Как така? Та ти тръгна навреме.
— О… — каза Хари, когато видението в главата му отшумя. — Да… видях Малфой да се промъква нанякъде с две момичета, които не изглеждаха особено доволни от това, че са с него и това е вторият път, когато той не е на игрището, докато цялото училище е там, той пропусна и последния мач, нали помниш? Сега ми се искаше да го бях проследил, мачът така или иначе беше пълен провал…