Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Ето те най-после, Потър!
Хари скочи изненадан, изваждайки пръчката си. Беше толкова убеден, че общата стая е празна, че не беше подготвен някой да изскочи изведнъж от един от по-далечните столове. След като се загледа, установи, че това беше Кормак МакЛагън.
— Чаках те да се върнеш. — каза МакЛагън, игнорирайки извадената пръчица на Хари. — Трябва да съм задрямал. Виж сега, видях че водят Уизли в болничното крило по-рано. Не изглеждаше като че ще е във форма за мача следващата седмица.
На Хари му трябваше известно време, за да осъзнае за какво говори МагЛагън.
— О, да… куидича… — каза той, прибирайки вълшебната си пръчка обратно в дънките си. — Да, може би няма да успее да се възстанови.
— Значи аз ще съм вратар, нали?
— Ами да… — отговори Хари, — предполагам, че да…
Не можеше да измисли причина да не стане така, все пак, МакЛагън беше с втори резултат на пробите.
— Прекрасно. — каза МакЛагън доволно — И кога има тренировка?
— Какво? Ами… утре вечер.
— Добре. Чуй, Потър, трябва да говорим предварително. Имам идеи за тактиката, които може да са ти полезни.
— Добре. — каза Хари, без да проявява интерес — Ще се чуем утре, значи. Сега съм изморен… до скоро.
Новината, че Рон е бил отровен, се разнесе бързо на следващия ден, но не предизвика такава сензация, като случката с Кейти. Хората си мислеха, че може да е било случайно, взимайки предвид факта, че се е случило в кабинета на учителя по Отвари и че след като му е дадена противоотровата веднага, нищо лошо не се е случило. Всъщност, грифиндорците изглеждаха много по-заинтригувани от предстоящия мач по куидич срещу Хафълпаф, защото много от тях искаха да видят Захариъс Смит, който беше гончия на техния отбор и беше заклеймен заради коментарите му на мача със Слидерин.
Хари, от друга страна, никога не е бил по-малко заинтересован от куидича. Драко Малфой бе започнал да го обсебва. Все още проверяваше Хитроумната карта всеки път, когато можеше, понякога ходеше да види какво прави Малфой, въпреки че не го беше хващал да прави нищо необичайно. И все още имаше моменти, когато Малфой просто изчезваше от картата…
Но на Хари не му оставаше много време да мисли за това, беше достатъчно зает с тренировките по куидич, домашните и факта, че Кормак МакЛагън и Лавендър Браун го заливаха с потоци от думи, когато и да го срещнеха.
Той не можеше да прецени кой от тях беше по-досаден. МакЛагън постоянно му правеше намеци, че той е по-добър за постоянен вратар за отбора от Рон, а след като Хари го погледа как играе и на него му хрумваха подобни мисли. Проблемът идваше от там, че той постоянно правеше забележки на останалите играчи и даваше на Хари подробни схеми за тренировки, така че на няколко пъти на Хари му се налагаше да му напомня кой е капитанът.
Междувременно, Лавендър продължаваше да притиска Хари да обсъждат Рон, което му се струваше по-товарещо и от лекциите на МакЛагън по куидич. Първо Лавендър беше ядосана, че никой не си беше направил труда да й каже, че Рон е в болничното крило „Ама аз съм му гадже!“ но, за съжаление, след това беше решила да прости на Хари и да води дълбоко съдържателни разговори с него относно чувствата на Рон, които Хари с удоволствие би пропуснал.
— Виж, защо не говориш с Рон за всичко това? — попита я Хари накрая, след дълги излияния включващи всичко, което Рон бе казал за нейните нови роби и дали Хари мисли, че Рон възприема връзката им като „сериозна“.
— Ами той винаги е заспал, когато отида да го видя! — отвърна Лавендър.
— Така ли? — изненада се Хари, той намираше Рон съвършено буден всеки път, когато отиваше да го види, готов да слуша новини за Дъмбълдор и Снейп и да сипе обиди по адрес на МакЛагън.
— Хърмаяни Грейнджър все още ли го посещава? — настоя да знае Лавендър изведнъж.
— Да, така мисля. Те са приятели все пак. — неловко отвърна Хари.
— Приятели, не ме разсмивай. — процеди Лавендър. — Тя не му говореше със седмици, след като започна за излиза с мен! Но предполагам, че сега иска да се сдобри с него, сега, когато той е толкова интересен…
— Наричаш отравянето интересно? — попита Хари — Както и да е, трябва да тръгвам, идва МакЛагън, имаме да обсъдим мача. — побърза да каже той, като сви настрани през врата, която се преструваше на стена и спринтира по прекия път, който щеше да го отведе до стаята по Отвари, където, за щастие, нито Лавендър, нито МакЛагън можеха да го проследят.
Сутринта преди мача срещу Хафълпаф Хари се отби до болничното крило преди да се отправи към игрището. Рон беше много развълнуван, но мадам Помфри не го пускаше да отиде да гледа мача, за не би да се превъзбуди.