Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Не биха го направили? — каза Хърмаяни притеснена.
— Тря’я да гледаш през техната гледна точка. — тежко каза Хагрид — Сиреч, то винаги си е било рисковано да изпратиш хлапето си в Хогуортс, тъй, очакваш инциденти, нема начин — стотици непълнолетни магьосници, с’брани заедно, ама опит за убийство… т’ва е ужасяващо. Тъй че нищо чудно, че Дъмбълдор е ядосан на Сн…
Хагрид спря устрема си и на лицето му се изписа познатото виновно изражение, което се появяваше винаги, когато изтървеше нещо, което не биваше да казва.
— Какво? — попита Хари бързо. — Дъмбълдор е ядосан на Снейп?
— Не съм казал т’ва. — панически се опита да отрече Хагрид, което го издаде съвсем. — Виж кое време стана, леле, скоро ще стане полунощ, требва да…
— Хагрид, защо Дъмбълдор е ядосан на Снейп? — попита Хари настойчиво.
— Шшт! — каза Хагрид, като се огледа нервно — Недей вика толкова, Хари, кв’о искаш, да си загубя работата ли? Щеше да знаеш ’сичко, ако не беше зарязал Грижата за ма…
— Не се опитвай да ме накараш да се почувствам виновен, защото няма да успееш! — прекъсна го Хари — Кажи какво е направил Снейп?
— Не ’нам, Хари, не тря’аше ич да съм чувал за т’ва! Излизах от гората оная вечер и ги чух да говорят, е, да де, да спорят. Не щях да им привличам вниманието, тъй че се притаих и се опитах да не слушам, ама… то беше едно, абе разговор, който ’ич не беше лесно да не чуя.
— И? — пришпори го Хари.
— Ами… само чух Снейп да вика, че Дъмбълдор приема мно’о неща за ясни, и че мо’е би той — Снейп — нема повече да…
— Да прави какво?
— Н’нам, Хари, звучеше ’се едно Снейп се преработва и т’ва беше ’сичко — как’ да е, Дъмбълдор му рече, че той се е навил да го прави и ще продължи да го прави. Кратко и ясно. И рече няк’во нещо за няк’ви разследвания, дето Снейп трябвало да го прави в неговия Дом, в Слидерин. Ми т’ва не е мно’о странно! — добави той бързо, след като видя многозначителните погледи, които си размениха Хари и Хъмнаяни — ’Сички ръководители на Домове беха помолени да видят к’во ста’а след тая работа с оная огърлица…
— Да, ама Дъмбълдор не е спорил с останалите, нали? — пита Хари.
— Виж с’я, — каза Хагрид, като премяташе лъка из ръцете си несъзнателно, като без да иска го пречупи. — зная, че ич не харесваш Снейп, Хари, и не ща да търсиш под вола теле.
— Внимавайте! — бързо прошепна Хърмаяни.
Те се обърнаха точно навреме, за да видят Аргус Филч да се появява зад тях, дебнещ за нарушители.
— Охоо, — тържествено каза той, — толкова късно, а вие не сте в леглата, това значи наказание!
— Не, не значи, Филч. — кратко каза Хагрид. — Те са с мен, н’ъл тъй?
— И каква е разликата? — попита Филч.
— Аз съм проклет учител, е т’ва, промъкващ се натрапнико! — разпали се Хагрид.
Филч се наежи разярен. Госпожа Норис също се беше появила и сега се извиваше около кокалестите му глезени.
— Тря’а да тръгвате. — каза Хагрид през зъби.
Без да ги подканят втори път, Хари и Хърмаяни се отдалечиха бързо, силните гласове на Филч и на Хагрид отекваха зад тях, докато бягаха. Те минаха покрай Пийвс малко преди да свият към кулата на Грифиндор, но той се беше зареял щастливо към източника на виковете, припявайки си:
Дебелата дама беше задрямала и не беше доволна, че я събудиха, но се извърна настрани, позволявайки им да се покатерят до милостиво спокойната и празна обща стая. Изглеждаше, сякаш хората още не знаеха за Рон. Хари почувства с облекчение. Беше достатъчно изтощен за днес. Хърмаяни му пожела лека нощ и отиде в спалнята на момичетата. Хари реши да остане в стаята, седна на един стол до огъня и се загледа в почти изгорелите пънове.
Значи Дъмбълдор се е карал със Снейп. Въпреки всичко, което бе казал на Хари, въпреки че продължаваше да твърди, че му вярва напълно, той си беше изпуснал нервите… Хари не мислеше, че Снейп се е постарал особено много да разследва слидеринците… или може би да разследва един слидеринец? Малфой?
Но защо Дъмбълдор не каза нищо за подозренията на Хари? Дали се опасяваше да не направи нещо прибързано, да вземе нещата в свои ръце? Вероятно. Може би Дъмбълдор не искаше нищо да отклонява вниманието на Хари от уроците му или пък от взимането на спомена от Слагхорн. Може би Дъмбълдор не мислеше, че може да довери съмненията относно персонала си на шестнадесет годишни…