Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Мога да ти съобщя, че идентифицирахме нашия издайник.
— Така ли? Та това е страхотно.
— Боя се, че не е чак толкова страхотно. Мислим, че може да е имало няколко доносници, всички сравнително неволни с изключение евентуално на последния.
— Значи, трябва да се постараете да го откриете.
— Правим всичко по силите си, но започваме да подозираме…
— Какво?
— Нищо…
— Окей, няма нужда да ми казваш.
— Живеем в болен свят, Микаел.
— Нима?
— Свят, в който параноята е здравословна.
— Май че имаш право. Приятна вечер, комисарю.
— Приятна вечер, Микаел. Само не върши други глупости.
— Ще се опитам — отвърна той.
Микаел прекоси „Рингвеген“ и се спусна в метрото. Взе червената линия към Норшборг и слезе на Лилехолмен, където от няколко години насам Холгер Палмгрен живееше в малък апартамент. По телефона гласът на Холгер Палмгрен бе прозвучал уплашено, но Микаел го увери, че с Лисбет всичко е наред — надяваше се да казва истината, — и Холгер му даде да разбере, че е добре дошъл.
Холгер Палмгрен беше пенсиониран адвокат, дългогодишен попечител на Лисбет още откакто момичето, тогава на тринайсет години, бе затворено в психиатричната клиника „Санкт Стефан“ в Упсала. Днес Холгер беше стар и с разклатено здраве — бе получил два или три удара. От известно време насам се придвижваше с проходилка, на която се подпираше, а понякога дори тя не помагаше.
Лявата половина на лицето му беше провиснала, а лявата му ръка бе на практика обездвижена, но умът му беше бистър, а паметта — уникална, стига само да се касаеше за неща, разположени далеч назад във времето, и преди всичко ако ставаше въпрос за Лисбет Саландер. Никой не познаваше Лисбет като него.
Холгер Палмгрен бе сполучил там, където всички психолози и психиатри се бяха провалили или може би не бяха пожелали да успеят. След детство, прекарано в ада, когато момичето изпитваше недоверие към всички възрастни и към всякакви представители на институциите, Холгер Палмгрен я беше убедил да говори. Микаел смяташе това за малко чудо. Лисбет беше кошмарът на всички терапевти, ала на Холгер бе разказала и най-болезненото от детството си и това беше поводът Микаел да набере кода на входната врата на площад „Лилехолмсторет“ 96, да се изкачи с асансьора до петия етаж и да позвъни.
— Стари приятелю — каза Холгер на прага. — Много ми е драго да те видя. Но ми изглеждаш пребледнял.
— Спах малко лошо.
— Не е учудващо, когато стрелят по теб. Прочетох за това във вестника. Ужасяваща история.
— Определено.
— Случило ли се е още нещо?
— Ще ти разкажа — отвърна Микаел, седна на красив, тапициран в жълто диван точно до балкона и изчака Холгер, който с мъка се настани в инвалидна количка до него.
След това Микаел разказа историята в общи линии, ала когато стигна до своето прозрение или предчувствие, обзело го, докато вървеше по „Белмансгатан“, Холгер го прекъсна:
— Какво говориш?
— Мисля си, че беше Камила.
Холгер изглеждаше поразен.
— Онази Камила?
— Точно тя.
— Божичко — възкликна Холгер. — И какво стана после?
— Изпари се. Но мозъкът ми сякаш кипна.
— Мога да го разбера. Мислех си, че Камила веднъж завинаги е изчезнала от лицето на земята.
— Почти бях забравил, че са били две.
— Две бяха, и още как, близначки, които се мразеха.
— Знаех го, разбира се — продължи Микаел. — Ала трябваше да ми бъде напомнено, та да започна да размишлявам сериозно. Бях умувал, както ти казах, над въпроса защо Лисбет се замесва в тази история. Защо тя, опитната суперхакерка, проявява интерес към проста хакерска атака.
— И сега искаш да ти помогна да разбереш.
— Нещо такова.
— Окей — започна Холгер. — Ти знаеш основната история, нали? Майката, Агнета Саландер, била касиерка в „Консум Синкен“ и живеела сама с двете си дъщери на „Лундагатан“. Навярно заедно можели да водят доста сносен живот. Вярно, че в домакинството нямало много пари, а Агнета била страшно млада и нямала възможност да се образова. Обаче била любвеобилна и грижлива майка. Наистина искала да осигури добри условия за израстване на момичетата си. Само дето…
— Понякога бащата идвал на гости.
— Да, понякога бащата, Александър Залаченко, идвал и посещенията почти винаги свършвали по един и същи начин. Бащата изнасилвал и малтретирал майката, докато дъщерите седели в съседната стая и чували всичко. Един ден Лисбет открила майката в безсъзнание на пода.